СТРЕЛАТА

Ловна стрела в полет


Важен елемент в стрелбата с лък, независимо дали е за спорт или за лов е стрелата. От правилният избор на подходящата стрела зависи успеха както в лова така и в спортната стрелба. Този избор е критична точка и по тази причина бих искал да коментирам някои важни аспекти за стрелата и нейния избор.
Основно стрелите според материала от който са направени са следните видове: дървени; стъклопластни; алуминиеви, карбонови и алуминиево-карбонови стрели.
Дървените стрели са познати още от древността. Те са използвани както за лов, така и за война. Тези стрели имат отлични качества за тази цел. По-тежки са, и на тях са слагани тежки бойни остриета, основно с два режещи ръба. Използвани са и три режещи ръба но предимно от конните народи, към които спадат и древните българи. Този тип върхове не са били познати дълго време в Европа. В момента, тези стрели се използват предимно от стрелците с инстинктивни лъкове. Оперението им е задължително с естествени пера. Материалът от който се произвеждат днес е основно кедрово дърво. Основен техен недостатък е това, че ако не са обработени с тънък слой лак, то те се изкривяват от влагата.
Стъклопластните стрели са рядко използвани в днешно време. Произвеждат се от фибростъкло, но нямат добри летателни характеристики поради което се използват основно за деца или съвсем начинаещи стрелци и то основно заради ниската им цена.
Алуминиевите стрели са се използвали дълго време както в спорта, така и в лова. Те са направени от алуминиеви сплави с различни диаметри и твърдост. По настоящем се използват в спортната стрелба основно на закрито заради по-големият им диаметър. Използват се също и за лов, но са доста тежки и параболата им е доста по-голяма. Друг недостатък е, че лесно се изкривяват при вадене от по-твърди мишени. По настоящем, все по-малко ловци с лък ги използват за лов. Използват се предимно за най-едрия дивеч поради по-голямата им тежест.
Карбоновите стрели са нещо което даде на стрелците голям избор за тежест, гъвкавост и точност. Те се произвеждат основно от карбон. Съществуват множество фирми, които ги произвеждат и предлагат на пазара. Това е една съвременна стрела с отлични летателни характеристики, даваща богат избор на стрелците. Друг техен плюс е това че те не се кривят като алуминиевите стрели. За сметка на това обаче те са доста по-крехки и се чупят. В момента тези стрели се използват масово за спорт и лов, като успешно заменят останалите видове.
Алуминиево-карбоновите стрели са хибридни. С използването на съвременни технологии стана възможно съчетанието на тези два материала. Основно при тях карбона се полага върху тръбичка от алуминиева сплав. Това дава възможност за постигане на по-малък диаметър на стрелата като се запази твърдостта, здравината на стрелата и в същото време се подобряват летателните характеристики поради по-малкия диаметър.
Според формата, стрелите са три вида: цилиндрични – повечето произвеждани в момента стрели; вретеновидни и конусни. Последните два вида се използват основно за спортни цели, за постигането на високи спортни резултати. Вретеновидната форма на стрелата е позната още в древността. Днес такива са основно алуминиево-карбоновите стрели.
Стрелата, независимо дали е спортна или ловна има следните компоненти: тяло – направено от изброените по-горе материали; връх – спортен или ловен; алуминиева втулка за навиване на върха, пера – предимно три броя, залепени под ъгъл от 120 градуса направени от съвременни пластични материали или естествени и седло – пластмасово, което има прорез в който влиза тетивата.

Съставни компоненти на стрелата


Особено важно е да се знае, че изборът на стрела зависи от това каква е силата на лъка, дължината на опъване, вида на лъка и целта за която ще се използва стрелата. Всяка фирма производител дава таблица с размерите на стрелите които произвежда и е задължително използването на тези таблици при избора на стрели с оглед правилният и полет при изстрел. Неправилно избраната стрела може да доведе до проблеми при полета и оттук до силно влошаване на точността. Независимо, че се използват тези таблици, често пъти се налага допълнително настройване на стрелата, за получаване на идеалните параметри на полета и. Това става, като се използва различна дължина в определени граници, промяна на тежестта на върха или тежестта на перата и седлото, а така също и с промяната на силата на опън, когато това е възможно. Основните показатели за правилен избор на размера на стрелата е отличния полет и доброто групиране на стрелите на различните дистанции.
Определянето на дължината на стрелата зависи от дължината на опъване, вида на лъка и вида и мястото на което стои поставката за стрелата. Прието е, че дължината на стрелата трябва да такава че да стърчи минимум 2,5см след поставката на стрелата на лъка, като не надвишава 4см.

Определяне дължината на стрелата


Препоръчвам обаче, определянето на дължината на стрелата да става на базата на пробата. Поставя се стрела на лъка, опъва се до точката на прикладване и след това се отбелязва желаното разстояние след поставката, като се спазва посочения по-горе диапазон. Трябва да се знае, че дължината на стрелата се мери от точката на контакт на седлото с тетивата, до началото на върха, с други думи дължината на върха не влиза в дължината на стрелата.
Желателно е тези проби да се направят няколко пъти преди да се бележи и отреже стрелата. Добре е стрелата да се остави малко по-дълга с оглед на бъдещата и настройка за постигане на максимално добри полетни характеристики. В случай, че стрелата е неправилно избрана, то тогава каквито и да са промени в дължината и и тежестта на компонентите и и силата на лъка няма да дадат търсените резултати. В този случай, се купуват стрели с друг размер. Бих искал да препоръчам, след като се намери правилната стрела с компоненти, дължина и размер, да си запишете цялата информация за нея. Така при покупка на нови стрели няма да хабите време за нови тестове, а по бързо ще направите своя избор и ще се наслаждавате на стрелбата.

Статията е написана от Костадин Димитров

Post to Twitter

СТРЕЛБА С ЛЪК – 3D състезания


Уважаеми читатели, в тази статия ще ви въведа в най-приложното състезание по стрелба с лък – състезанията 3D. Те са широко разпространени в целия свят на регионално и световно ниво. Ежегодно милиони стрелци мерят сили и умения по спортните терени. Този приложен спорт има най-голямо разпространение в САЩ и доминира над всички видове състезания по стрелба с лък. Това са много интересни състезания, защото приближават максимално стрелеца до реалната ловна обстановка. Най-общо, те приличат на състезанията FIELD. Приликата се изразява в това, че се провеждат предимно в гористи и планински местности и състезателите също са разделени на групи. Съществуват обаче малки несъществени разлики в правилниците за провеждане на тези състезания при различните континентални организации, върху които няма да се спирам сега. В основата си обаче всички използват основно американския правилник за провеждане на турнирите.
При провеждането им всички състезатели са разпределени по класове и категории, а също така и по възрастови групи. Състезателите се разделят и по пол. Мъжете и жените стрелят в отделни групи. По видове лъкове разделянето е на: лъкове компаунд; лъкове рекърв; традиционни лъкове и арбалети. Във всяка една група има също разделяне на състезателите по категории: категория без ограничения – използват се всякакви лъкове от даден клас с всякакви аксесоари като – спортни стабилизатори, мерници, стрели и спусъци; категория с ограничения – има ограничения за аксесоарите – вида на мерника, на стабилизатора, не се допуска използването на спусък.

Другата категория е стрелба само с лък без да се използват каквито и да било мерници, спусъци и стабилизатори. Този стил се нарича „Bear bow“ или метафорично преведено – чист или гол лък – без аксесоари. Последната категория е така наречената ловна категория или hunter class. При нея лъковете компаунд отговарят на 100% на един ловен комплект. При тях се използват мерници, стабилизатори и спусъци, но има ограничение в дължината на стабилизатора – до 12“ и вида на мерника – до 5 пина. Те трябва да са типично ловни варианти.
3D състезанията протичат в следния ред. След разпределянето на състезателите по групи и класове се извършва жребий за комплектоването на групите, като всяка отделна група не трябва да надвишава 5 състезателя. По определеното трасе се поставят триизмерни мишени, които са с размера и цвета на истински животни.

На всяка мишена са очертани релефно с вдлъбната линия виталните зони за поражение на всяко животно, които зони нямат правилна форма а обхващат най-жизнено важните вътрешни органи за поражение. Точкуването при попадение се опрделя по следния начин: попаденията във виталната зона се точкуват с 8т, попадение в сърдечната област 10т, попадение във феморалната артерия – 14т и попаденията в останалата част на трупа на животното – 5т. Попаденията в краката под колянната става или в ушите на животното-мишена не носят точки на стрелеца.

Мишените се поставят на дистанции от 5 до 45м в зависимост от големината на мишената/силуета на животното/. Поставят се на места с различна денивилация, както и максимално копиране на една реална ловна ситуация – зад храсти и дървета или между дървета, като в тези случаи виталните зони трябва да са видими ясно от позицията на стрелба. Често се използват и движещи се животни-мишени, а така също и специални стойки/чакала/ за дърво на които състезателя се качва и прави изстрела от там. Мишените-животни се поставят и под различен ъгъл спрямо точката на стрелба, но той не може да бъде по-голям от 45 градуса. Трябва да отбележа, че линиите определящи виталните зони не се виждат от точката на стрелба. Тъй като те са различно разположени за различните видове животни, стрелецът трябва да е запознат добре с анатомията на животните за да произведе прецизен изстрел в нужната зона.

Дистанцията от линията за стрелба до съответното животно-мишена не се знае и всеки стрелец трябва сам да я определи на око. Използването на каквито и да са уреди за измерване на разстояние или отметки по лъка или части от него е забранено. Единственият разрешен уред е бинокъл, с който състезателя може евентуално да види разположението на виталната зона на животното-мишена. Стрелеца трябва да направи изстрела за 90секунди, като има право да изстреля само една стрела. Времето започва да тече от момента на излизането на предходния състезател от точката за стрелба. От точката за стрелба може да стреля само един състезател, а другите изчакват от страни и нямат видимост до мишената. Забранено е също така да се води разговор между състезателите, както и всякакви коментари относно дистанцията до мишената, разположението на виталните зони и др. При нарушения на тези правила състезателя се дисквалифицира. Състезанието протича в два кръга, като се минава два пъти по трасето с мишените. Сборът от събраните точки от двата кръга определя крайното класиране на всеки един състезател.
Този начина на провеждане на тези състезания ги правят изключително атрактивни и ги приближават изключително много до реалната ловна обстановка.

Редовното практикуване на този вид стрелба с лък дава възможност на всеки стрелец да придобие изключително много умения, които в последствие се прилагат в реалния лов и водят до отлични ловни резултати.

Автор на статията: Костадин Димитров

Post to Twitter

Ревю на PSE Axe 7

Ето че дойде време да направя ревю на притежаваният от мен лът PSE AXE 7. След 6 месеца проби, радост от избора си и твърдото решение че това е моят окончателен избор ще споделя моите впечатления от този прекрасен лък.

Първо ще подчертая нещо, което повечето стрелци с лък ще потвърдят. Ще говоря като ловец и притежател на няколко гладкоцевни пушки. Изборът на лък го сравнявам точно с избора на гладкоцевно оръжие. Трябва да го вземеш в ръка, да го почувстваш, да прикладваш тетивата и да се слееш в едно с него. Точно поради невъзможността все още в България да опиташ разнообразието на този тип оръжие и изборът е толкова труден. Не крия разочарованието си от предишния ми лък.  Не, не че лъка беше лош, просто не беше за мен. Всеки човек има различни физични характеристики, и по тази си причина едно оръжие или му пасва или не. Аз определено не се сработих с Беъра. PSE AXE 7 е четвъртия ми лък и определено най-добрият мой избор до сега. Мисля че още дълго време ще стрелям с него преди да реша да взема друг, и дори тогава той ще продължи да бъде част от моите играчки. Просто след постигнатия синхрон трудно ще се разделя с него.
Още с изкарването му от кутията ми направи впечатление превъзходната изработка, достигаща до педантизъм. Перфектен финиш, чудесен дизайн и агресивен вид. Наличните демплери по рамената, PSE касетите и кейбъл гарда ме накараха да се усмихна доволно от това че е оборудван така фабрично и най-малкото което те карат да спестиш някой лев.

Хванах лъка в ръка и не се сдържах и опънах превъзходната червено-черна тетива /не правете това без стрела – опасно е от възможността от провеждане на сух изстрел/. Веднага ми направи впечатление мекия опън с плато /сравнявах го с предния си лък, който беше доста по-труден и агресивен на опън, а разликата в скоростта не беше голяма по фабрични данни/. Не случайно рекламите в Интернет шумяха за невероятно плавния и деликатен опън на PSE, един от показателите с който бяха спечелели толкова много привърженици.

Отпуснах бавно тетивата и темпът на връщане също ме зарадва. Връщането става от плавен лет оф и ръката не ти трепери от напрежение кога опънът ще те изненада. Това е една от причините и за последващите невероятно добри резултати, които постигам с този лък. Просто стрелбата е плавна, спокойна и предсказуема. Няма неприятни моменти с които да те изненада. Оборудвахме лъка с моя приятел и партньор Костадин Димитров и се подготвихме двамата за стрелба за вече реален тест. Искам да споделя и относно избора си на аксесоари:
1.    Мерник: Sure Loc QC 1000, 6 инчов с 5 пина оборудван с Light-Kit

2.    Подпора Whisker Biscuit Sure Shot – една класика в подпоритe.

3.    Стабилизатор Octane 11.5 inch.

4.    Спусък Truball-Sniper 2 Velcro
5.    За скорост и съобразени с мощността на лъка от 60 паунда избрахме стрели: Easton Flatline 400 дължина 27,5 инча.
Поставихме мишената и направих първоначална прострелка на мерника под наблюдението на Костадин. С първата стрела вкарах мерника в параметри и пристъпихме към прострелка съответно на 10, 20, 30, 40 и 50 м. Приключихме изключително бързо първо защото подпората беше перфектно центрирана по маркерите на рейза на лъка

и нямаше нужда от пейпър тунинг, и второ поради изключително лесната настройка на мерника с файн тунинг за хоризонтална корекция. След прострелката на мерника започнахме и същинската стрелба за удоволствие. Още от първите изстрели за серия събрах стрелите в група с диаметър от около 3 см. на 20 м, а тепърва още свиквах с новия спусък. Повиших му малко чувствителността от винтчето за корекция и започнах да „бродирам” по мишената. Поради опасенията от повреда на стрелите бях сложил 5 маркера и стрелях 5 стрели по всеки маркер. Те отиваха точно там където им посочех независимо от разстоянието. Бях на „седмото” небе от щастие. Най-после направих правилния избор и това си личеше още от първите изстрели. Просто този лък лепна в ръката ми и сякаш беше съобразен само и единствено с моите анатомични характеристики. Прикладването беше изключително удобно и повтаряемо, чувствах се комфортно и поради силата на лъка от 60 паунда, която не ме караше да се чувствам неудобно и изморен при стрелба, а скоростта беше завидна. Веднага след удара на тетивата в стринг стопера последваше звук от удара на стрелата в щита. Никаква секунда забавяне. След удоволствието от стрелбата, която изпитах и след няколко дни размисли реших да не се доверя на фабричните марки и да направя фин тунинг на реста. Уви оказа се че това не е нужно, просто инженерите на PSE си бяха свършили работата като истински професионалисти. Ще споделя с Вас и този експеримент. Стрелях за група от 20 м. После провесих отвесно въженце от средната стрела в групата и се преместих на 40 м. Стрелях 5 стрели и онемях като отидох до мишената. Три от стрелите бяха на 1-2 см отляво на канапа, а останалите 2 бяха отдясно на около 2 см. Всичко това още веднъж затвърди впечатленията ми за един чудесен лък, настройките на реста за който могат да се направят и само по фабричните маркери. Последва отпускането ми да стрелям и на малко по-големи дистанции от 50 м. Ще Ви споделя и впечатленията си от това че до 30 м. Стрелата има много права траектория. Това го прави чудесен избор за стрелба до 30 м. и с едно пинов мерник, тъй като падът на стрелата от 10 до 30 м е пренебрежително малък. до 30 м. нямаше пад и при стрелба с чувствително по-тежка стрела: Beman Bowhunter 340, 9.3 gpi. Пропадането с втората по-тежка стрела се проявява след 40-тия метър. При стрелба с другите ми налични стрели: Easton ST Excel 340, 9,5 gpi при дължина 27 инча забелязах чувствително изместване на попаденията около 30 см вляво, което е в зависимост от твърдостта на шафта на стрелата и нейната тежест. След тестовете за стрелба с различните ми налични стрели реших да проверя и скоростта през хронограф. Все пак тези лъкове шумно се рекламират като едни от бързите модели на пазара.

Включих хронографа и ето какво се получи при теста за скорост:
1.    Easton Flatline 400, 7.4 gpi. Дължина 27,5 инча, връх: 100 grn. – Най-висока скорост: 295 fps, средна скорост: 290 fps
2.    Easton ST Excel 340, 9.5 gpi. Дължина 27 инча, връх: 100 grn. – Средна скорост: 260 fps.
3.    Beman Bowhunter 340, 9.3 gpi Дължина 27,5 инча, връх: 100 grn – Средна скорост: 252 fps.
Още веднъж изразявам радостта от правилния си избор, подпомогнат от моите колеги в Outdooractivebg и се надявам да сме били полезни в решението Ви за избор на подходящ лък.
Статията е писана 2011 г.

Post to Twitter

Състезания по стрелба с лък от типа Field.

Уважаеми читатели. В тази статия ще ви запозная накратко и с другият основен вид състезания по стрелба с лък, които широко се практикуват в световен мащаб – Field /филд/.

Състезанията по Field се организират и провеждат от IFAA- международна федерация, която е приела и правилата за провеждане на тези състезания. Всички национални организации могат да бъдат нейни членове. Международните турнири основно се провеждат по един на всеки континент. Това са големи спортни форуми, на които участват много стрелци от цял свят. Кое е най-важното за този спорт. Турнирите се провеждат в пресечена местност основно в планински райони и места, където има стари крепости или други стари военни съоръжения. Мишените се поставят на разстояние от 10 до 80 ярда. Необходимо е да се знае че тук основната мярка за дължина на дистанциите е английската ярдова система и всички разстояния до мишените са написани в ярдове. Всеки състезател използващ метричната система трябва да се съобразява с това при стрелбата. Състезанието се провежда в два тура: Field и Hunter, като всеки тур се състои от 2 части по 14 мишени поставени на различна дистанция и различна денивелация или общо се стреля по 28 мишени. При първият тур – Field, мишените са черно бели, като центъра е в черен цвят. Диаметъра на мишените варират според дистанциите от 20см до 65 см. Стрелят се по 4 стрели на всяка мишена от всеки състезател или общия брой на изстрелите при този тур е 112. При втория тур – Hunter се ползват мишени с по-малък диаметър, което допълнително затруднява състезателите. Цвета на мишените е основно черен, като само центъра е с бял цвят. В този тур се стреля по 3 стрели от всеки състезател за всяка мишена или общия брой на изстрелите е 84.
И при двата варианта, мишените имат три точкови зони. Най-високата е 5т при попадения в центъра, след това 4т и 3т при попадение в най-големия кръг по периферията на мишената.

При тези състезания, всяка мишена е номерирана и от точката за стрелба – означена с цветно колче забито в земята има табелка на която е указана дистанцията до мишената както казах по-горе в ярдове. За стрелеца остава да прецени каква е денивелацията и с колко да коригира мерника за да направи максимално точен изстрел. При някои мишени са определени няколко дистанции за стрелба. Например мишена 65см с разстояния за стрелба – 80-70-60-50 ярда. В този случай, от всяка дистанция се пуска само по една стрела, като се започва от най-далечната дистанция. След първия изстрел, състезателя се придвижва до втората дистанция – стреля и продължава напред до най-малката дистанция.
Стрелците са разделени по категории, според вида на лъковете с които се състезават и по възрастови групи. Лъковете които се използват са – компаунд, рекърв, инстинктивен, а също и арбалети.
Състезанието се провежда по следния начин: Първия тур – Field, се провежда през първия ден на състезанието, а втория тур – Hunter, се провежда през втория ден. Всички участващи състезатели се разпределят с жребии по групи. Всяка група се състои от 4 състезателя. Във всяка група един от състезателите и капитан, отговарящ за правилното провеждане на стрелбата. При стартиране на състезанието, всяка група тръгва по мишените. На всяка мишена има само една група и едновременно стрелят само двама състезатели, като при всяка следваща, реда на стрелба в групата се променя, като тези които са стреляли първи, на следващата мишена стрелят последни. След провеждането на стрелбата по дадена мишена, всички състезатели отиват до нея и се записват резултатите. След това, групата се придвижва по указания маршрут до следващата мишена и така до края на кръга от 14 мишени. След кратка почивка се прави втори кръг. На следващия ден от турнира се провеждат двата кръга Hunter. Процедурата е същата като се стрелят, както казах по-горе само по 3 стрели на мишена. След приключване на този кръг по сбора от точките за двата дни се определя победителя на турнира. За разлика от състезанията FITA за които писах в предния брой, тук не се провеждат директни елиминации. Field е едно прекрасно състезание, при което има повече динамика. Пресечения терен денивелацията и различното възприемане на дистанциите в пресечена местност допълнително усложняват стрелбата и поставят високи изисквания за състезателите.

Post to Twitter

Стрелбата с лък като състезание

Стрелбата с лък като състезание

Стрелбата с лък е един от олимпийските спортове. Широко разпространен и практикуван по цял свят, с милиони стрелци и почитатели, за съжаление не е добре познат и практикуван в България. Бих казал, че един от най-българските спортове е забравен. Стрелбата с лък е била основния начин на живот на българите от най-далечни времена до появата на огнестрелното оръжие. Това занимание е започвало още от прохождането на децата и е продължавало до края на живота им. Високите умения по стрелба с лък – основно българско оръжие, дедите ни са показвали на не едно бойно поле. Много хора нямат представа за този спорт и затова бих искал съвсем на кратко, да се опитам да разкажа на читателите на списнието за него и за начинът на провеждане на състезанията. Стрелбата с лък е преди всичко индивидуален спорт.
В света съществуват няколко вида състезания по стрелба с лък. FITA, FIELD и 3D, като всеки вид си има свои правила на провеждане. От всички тях ФИТА е олимпийски спорт и е приет в семейството на олимпийските спортове. Всяка година се провеждат световни континентални и национални първенства и хляди стрелци вземат участие в тях. Организацията обединяваща милиони стрелци по света по този вид стрелба с лък е IFAA. Тя организира всички турнири по този спорт в света и приема правилата за провеждане на състезанията. Оръжията, с които се стреля са – лък рекърв и лък компаунд, така нареченият ловен лък, като той все още не е приет за олимпийски спорт, но се очаква съвсем скоро и това да стане.
Сега да обърнем малко внимание на начина на провеждане на състезанията. При стрелбата с лък се провеждат състезания на открито и закрито. Едно състезание се провежда на два етапа – квалификация и елимеинации. При квалификацията, всички стрелци стрелят от линията на стрелба на серии, като се сумират резултатите от всички серии, което определя крайния резултат на състезателя. Този резултат има значение за подреждането по схемата на елиминациите. При директните елиминации, всеки стрелец се съревновава с друг по определена схема, като по този начин се определя крайният победител.
На открито, дистанциите на които се стреля се сменят през година, като на едната година се стреля на четири дистанции, а на следващата само на една дистанция, като винаги в предолимпийската година се стреля на четитри дистанции и на тези международни първенства се печелят основно квотите за олимпиадата, която предстои. Дистанциите са съответно 90м, 70м, 50м и 30м. за мъже и младежи, и 70м, 60м, 50м и 30м за жени и кадети. За стила компаунд, от 2011г дистанцията е само една – 50м. Мишените за всяка дистанция са с различна големина. На всяка дистанция се стрелят по шест серии от по шест стрели, като за всяка серия времето през което трябва да се изстрелят стрелите е четири минути. Броят на изстрелите общо на всички дистанции е 144. Между сериите има малка почивка. Състезанието започва след като в рамките на около 45 минути се провежда загрявка при която се стреля, без да се зачита резултата. При нея основно се прострелва мерника за различните дистанции. Тези дистанции се стрелят първия ден. Въз основа на резултатите се прави класирането от тази квалификация. На следващия ден започват директните елиминации, които се определят по определена от правилника схема. Елиминациите се провеждат само на дистанция 70м. и за олимпийския стил е на сет система. Победителят от серията печели сета, като при победа в сета се дават 2точки на победителя, при равен резултат – по 1 точка на всеки. При стила компаунд се събират точките от всички серии и стрелеца с по-висок резултат печели двубоя. Победителите от всяка елиминация продължават елиминациите със следващия състезател от схемата, до излъчване на първите трима. При тези елиминации има значение вече не само по-добрата техническа и физическа подготовка, но и психическата подготовка на състезателите. Другата дистанция на открито е 70м. При нея, квалификацията и елиминациите се провеждат само на 70м. Стрелят се две части по шест серии от по шест стрели на серия на 70м – общо 72 изстрела, след което се провеждат и индивидуалните елиминации. По същата схема се провежда и стрелбата на олимпийските игри.
На закрито, състезанието се провежда на дистанция от 18м. Стрелят се две части по 10 серии от по 3 стрели на серия или общо 60 изстрела. След това, по същата схема се стрелят елиминациите. Освен индивидуално, в стрелбата с лък на открито и закрито се стреля и отборно. Всеки отбор се състои от трима състезателя. При квалификациите се събират точките на тримата стрелци от индивидуалните квалификации и този сбор определя позицията на отбора от квалификациите. След това отборно класиране, отборите пак по схема стрелят по определени правила до излъчването на победителя на турнира. При отборнорто стъстезание, състезателите стрелят един след друг, като всеки състезател от отбора стреля по две стрели и се зачита резултата на тримата с натрупване. Стрелят се по 4 серии и в зависисмост от резултата се определя отбора победител от двубоя. Отборът не може да е по-малък от трима състезателя, и ако участващия клуб или държава на дадено състезание се представя с по-малко от трима стрелци, то те не участват в отборната надпревара. Правилата са еднакви както за олимпийския стил, така и за стила компаунд.

Post to Twitter

Ревю на камера Ltl Acorn 5210

От утре – 29.03.2011 г. екипът на Аутдоор Актив БГ ООД ще има възможността да предложи на своите клиенти Trail камери, записващи видео и снимки. За целта преди около месец и половина се снабдихме с тестов модел, за да можем да разберем, и да бъдем сигурни в това, което предлагаме на Вас – нашите клиенти.

Параметри на тестваната камера – Ltl Acorn 5210

Снимка с размер – 5 мегапиксесла (2560 Х 1920) (възможност за заснемане в 3 мегапискелов режим);
Информация за снимката – дата, час, цикъл на луната, температура;
Лещи -F=3,1 ;
Зрително поле  – 52°
Автоматично включване на инфрачервеният модел
Обхват на инфрачервеният модул (светкавица) 20 метра
Размери на екрана: 48 Х 35,69 мм. резолюция 480 Х 234; 16,7 мил. цвята
6 Операционни клавиша за настройка и преглед
Слот за SD карта – от 1 MB до 8GB
Опция запис на видео: Резолюция: 640×480 пиксела при 20 кадъра в секунда; 320×240пиксела при 20 кадъра в секунда;
3 сензора за движение;
3 нива на настройка на чувствителността на PIR сензора за засичане на движение: висока/нормална/ниска:
Обхват на PIR сензора – макс. 20 метра (от -25 до + 25 °C);
24 часа режим на готовност;
Време за реакция – 1 секунда;
Програмируем интервал на задействане – от 0 ди 60 минути;
Брой на снимките – програмируем от 1 до 3
Продължителност на видеоклипа – от 10 до 60 секунди, програмируемо;
Настройка на времето за работа;
Пин номер за защита на камерата;
Настройка на сериен номер (допълнителна защита);
Захранване – самостоятелно с 4 батерии АА, допълнителен модул за още 4 батерии в комплекта
Продължителност на режима за готовност – от 3 месеца (4 батери) до 6 месеца ( 8 батерии)
Изходи и входове: Връзка с телевизос (режим NTSC), USB, Слот за SD карта, 6V вход за включване към мрежата (препоръчително сваляне на батериите)
Препоръчителна температура на работа – от  -30 до +70°C
1 година гаранция

Първи впечатления:

След отварянето на пакета останахме очаровани от компактният размер на камерата, който позволява свободното и носене в ръка. До голяма степен този факт, както инсикото и тегло позволява лесното и монтиране на дърво или стенд.

Отворихме отдолу, на мястото, където трябва да се намират контролният панел и входовете/ изходите. На разположение бяха всичките описани по – горе конектори – TV изход, USB конектор, вход за захранване от 6 волта, слота за SD карта, както и бутона за превключване в различните режими „изключена, включена, тест“.

В тест режима се правят и настройките на камерата от менюто, посредством което се управлява камерата.  Преминаването през менютата е лесно и интуитивно – всичките настройки се извършват с наличните 6 бутона. Самото меню не е трудно за вникване, за всяка една команда е предвидена отделна функция само с няколко параметъра, от които опервиращият с камерата може да избира. Настройките на видеото / камерата се извършват от същото меню, като се задава продължителността на клипа, размера му, когато камерата е в режим „видео“, или броят на снимките, както и тяхната резолюция (5 или 3 мегапиксела). Тук се намират и двете гнезда за четирите основни батерии.

Към камерата в пакета е включен и контейнера за допълнителните 4 батерии, който служи и за опора при монтаж на дърво. В комплекта има и ремък за монтаж, посредством който камерата се монтира за дърво, предвиден е и вход – резба, за монтаж на стенд.

Настроихме камерата, като зададохме пин код, ограничаващ евентуалният и „бъдещ неоторизиран“ собственик да се възползва от съоръжението, настроихме датата и часа, пуснахме настройките на фотокамера с размер 5 мегапиксела и 3 броя снимки в последователност, без да и задаваме ограничение в часа и режима на работа – оставихме сензорите да се задействат тогава, когато е необходимо.

След щателна проверка на детайлите, взехме камерата и „хванахме“ гората. Стигайки до предварително подбраната позиция, добре захранена от колеги – ловци, желаещи с „око да пипне“ предмета на теста, завързахме посредством монтажното въже, идващо в комплекта и оставихме камерата на двуседмична стоянка, за да проверим както нейната функционалност, така и издръжливостта на батериите.

Резултатите бяха на лице:

С радост установихме, че всичките настройки са били изпълнени. С облекчение и задоволство разглеждахме над 400 снимки, направени в рамките на 4 дни.

При теста установихме, че камерата издава звук при заснемането на снимката. Този звук е отчетлив, и непривичен за заобикалящата ни гора. Но с удоволствие забелязахме неколкократно появяване на едни и същи животни – сърни, язовци, прасета, сойки и т.н., което показва, че стига да няма заплаха за животното, то не се притеснява от непознати звуци.

Като заключение можем да добавим, че Ltl Acorn 5210 се справя доста добре със задачите, и при зададено време, камерата самостоятелно преминава в различни режими на опериране. Също така установихме, че работи безотказно във сняг и дъжд, при отрицателни температури, без това да намалява функционалността и.

Допълнително, сед 2 седмици работа на камерата установихме, че батерията не показва индикации че е изтощена, което до някъде внася спокойствие, когато имаме в предвид, че настоящата камера е производство на неизвестен производител от Голямата фабрика на света – Китай.

Очаквайте в електронният ни магазин www.outdooractivebg.com в следващите дни камерата с 12 мегапискелова матрица на цена в диапазона до 400 лева, с 4 гигабайтова SD карта и 8 алкални батерии АА, готова за опериране.

Post to Twitter

Ревю на Bear Attack

Лъковете са онази част от развлекателната екипировка, които сменям най – често. Не поради факта, че предходният модел е изхабен, или неефективен, а заради бурното развитие в производството на лъковете – очертана тенденция в последните години. Инженери и дизайнери на утвърдени производители, както и новатори, непрекъснато подобряват тези „машини” ежегодно, а резултата –  следващият модел е по-бърз, с по-мек опън,  по-агресивен с дизайн, и с все по – малко вибрации и шум при стрелба.
Когато правих избора си преди близо 8 месеца след щателно проучване се спрях на продукт на ветераните в  производството на лъкове – Bear Archery. Желаният от мен модел бе флагманът на фирмата за 2010 г. – Bear Attack.

Параметри:
Разстояние между раменете:  31  инча
База: 7 инча
Ексцентрична система: 1 ексцентрик
Начална скорост: 340 fps
Дължина на опън: 25-30 инча
Сила на опън: 50-60, 60-70 паунда

Причините, поради които се спрях на точно този лък са следните:

- Началната скорост на изстрела е доста висока за едноексцентричен лък, което автоматично го правеше един от най – бързите лъкове на пазара;
- 7 инчовия брейс  позволява определени компромиси с техниката на стрелба и не наказва критично грешките;
- Сингъл кам системата е притежава значителни (според мен) предимства – мек опън, лесна настройка и поддръжка, дори и след началното разтягане и отпускане на тетивата.
- Дизайн – Личното ми мнение е, че този лък е един от най-красивите, произвеждани някога.
- Съотношение цена/производителност – практичното ми мнение е, че не е необходимо да закупиш топ модела на топ производитела в дадена година, струващ 200 + лева в повече, и реализиращ от 5 до 10 fps в повече.
- Качество – Bear Archery се славят като едни от най – надеждните и сигурни производители, освен това предлаганите от тях лъкове са с доживотна гаранция (което означава, че при правилна експлоатация и проявен дефект, дефектиралата част от устройството на лъка се заменя гаранционно от производителя в оторизиран сервиз. За целта лъкът трябва да е закупен от търговец, предоставящ гаранционно обслужване, какъвто е и електронният магазин Аутдоор Актив БГ)

С получаването на пратката в мен затрептя сърцето на 10 годишен хлапак, очакващ новата си играчка. Bear Attack беше опакован в солиден картонен бокс със всички щемпели, обозначения и кодове по него, и застраховка на доставеното оборудване. Отворих кашона и първото нещо, на което обърнах внимание бяха документите – експлоатационни книжки, инструкции за безопасност и използване, гаранционна карта, както и редица рекламни материали, като разбира се шапката с лого Bear. След прочитане на всичките тези документи и попълването на данните в гарационната карта, извадих лъка. Вече държах в ръцете си желаният от мен Bear. Първото усещане – бях очарован от баланса и от качеството на финиша в разцветка Realtree HD. Мигновенно усетих удобната вложка за ръката, която пасна сякаш бе създадена за дланта ми, като чувството на удобен и сигурен хват ме изпълни със задоволство. Материалът, от който вложката е направена, е мек и устойчив на влага. След това продължих огледа – детайл по детайл. Габаритите му – 31 инча разстояние между раменете, създаваха впечатление за удобен за пренос и маневрен лък. След няколко минутно разглеждане на всеки инч от лъка, пристъпих към комплектоването. С мой колега монтирахме нок и пийп на тетивата, след което монтирах подпората и мерника.

Готов с комплектоването, поставих стрела на тетивата и опънах лъка, и в този момент настъпи първото ми объркване. В манията си да гоня мощ и скорост си бях поръчал лък със сила на опън от 70, който се оказа над моите физически възможности. Опънах лъка, но начина, по който това се случи определено не ми допадна – не го чувствах комфортен на тази сила. Взех имбусния ключ, грижливо и предвидливо пратен с документите на лъка от производителя и отхлабих рамената  посредством 3 завъртания на 60 паунда. Сега вече безпроблемно го опънах и потвърдих мекия му опън донякъде защото на около 80% от пълната дължина на опън се усеща втори връх. Не се учудих  – при рекламата на тази скорост очаквах лъкът да е доста по агресивен.

Пуснах стрела по използваната от мен мишена Outdoor Arrow Stop и почти подскочих от удоволствие когато тя се заби в щита – при контакта мишената се подмести почти една педя. Това ми се случваше за първи път. Усетих реално мощта на „Мечката”. Предишния ми лък Browning Illusion дори не го заклащаше. Проникването на стрелата изстреляна от Bear Attack беше по цялата дължина на мишената, а това говореше само за едно: висока скорост на стрелата и много кинетична енергия. Останах доволен. Направих финни настройки на подпората с пейпър тунинг, прострелях мерника през 5 м /изборът ми на мерник беше такъв че да мога максимално ефективно и удобно удобно да ползвам за 3D състезиния, които Клубът на ловците с лък организира/.

Бях удовлетворен от своя избор, освен в едно – не прецених добре силата на опън, при която ще се чувствам комфортно, мислех, че няма да е проблем да издърпвам 70 паунда, и това, както в последствие разбрах, ми изигра лоша шега. В крайна сметка лъкът се взима заради удоволствието от стрелбата, и един по слаб на пън лък би ми доставил далеч повече удоволствие. Разбира се, Bear Attack можеше да бъде свален на 60 паунда, посредством разхлабване на болтовете на рамената, но както писахме в първата тема за стрелба с лък в блога, лъкът е най – ефективен когато е близко до максимума на потенциала си.

След тези приключения, реших да се сдобия с нов, 60 паундов лък. Но какъв ще бъде той – ще разберете, след като пристигнат моделите за 2011 г.

Предимства:
-    Лесна за поддръжка едноексцентрична система;
-    Висока начална скорост на стрелата;
-    7 инча брейс, „прощаващ“ грешките на стрелеца;
-    Възможност за промяна на дължината на опън без нужда от преса, а само със замяна на модул;
-    Ниски нива на шум и липса на вибрации при изстрел;
-    Високо качество на изработка.

Недостатъци:
-    Агресивен опън с плато вместо върхов пик при опъна;
-    Вторичен пик преди letoff-а
-    Лъкът не позволява отпускане при пълен опън – в момент на отхлабване на мускулите веднага придърпва тетивата напред, и може да се произведе „случаен“ изстрел /аз вече имам пробита блиндирана врата с него/

В заключение мога да добавя – внимавайте, когато избирате лък – не се надценявайте. По – добре вземете по – лек на опън лък, но стреляйте за удоволствие и разтоварване, вместо да вземете компаунд или рикърв/дълъг лък, който ще превърне стрелбата в мъчение и силно натоварващ фитнес.

Post to Twitter

Ревю на Diamond Razor The Edge

Ето че успях да довърша ревюто, което исках да предложа на Вашето внимание.

Избрах този лък като поддържащ такъв, поради възможностите които предоставя. Но преди да стигнем до тях, нека да обърнем внимание на параметрите:

Diamond Razor Edge

характеристики:
Система – 2 ексцентрика
Разстояние между рамената – 31 инча
База – 7 инча
IBO скорост: 308 FPS (при 29 инча опън и 300 грейна стрела)
Сила на опън: 19-29 паунда, 40-60 паунда
Дължина на опън: 19-29 инча

Първи впечатления:
Когато лъка пристигна у дома, отворих пратката с огромно нетърпение. Лъка бе затворен в картонен пакет с дебели стени, които бяха допълнително изолирани с хартия, там където имаше празни пространства. Самият лък, традиционно за Diamond Archery бе в найлонов плик, допълнително запечатан. В пакета бяха поставени мерник, подпора, пийп, колчан за монтаж на лъка. Тези артикули ги оставих за по – нататък, тъй като имах налични такива от Diamond Marquis, които щях да ползвам, до момента, в който другият лък бъде въведен отново в експлоатация.

Бях много приятно зарадван от факта, че тялото и рамената на The Edge са покрити със същият invelved финиш, който Diamond, по – скоро Bowtech използват за лъковете си – усещането при допир е сякаш до „гума“.Това до някъде намалява шума и вибрациите при стрелба, от друга – минимизира звука от допир с твърд предмет.

Лъкът бе настроен на максималната си сила – 60 паунда, а дължината на опън – на 24 инча. Това  бе първото нещо което ме разочарова -Diamond Archery твърдят, че лъка пристига настроен на 27 инча, когато се предлага с по – силните рамена. Но все пак, като имаме в предвид, че настройката тук може да бъде направена посредством лимбус и без необходимостта от преса, мисля, че този факт е „пренебрежим“ негативен момент.

Настойка и стрелба:

Заех се да монтирам подпората и мерника, които използвах  на старият лък. Монтажа не отне много време, и пристъпих към следващият момент – поставянето на пийп. Намалих силата на рамената посредством 7 завъртания на раменните болтове (по данни от Даймънд 1 пълно завъртане намалява силата с 2.33 паунда, и е недопустимо броят на завъртанията да бъде повече от 11) и притиснах раменете на пресата. Преброих 22 нишки в тетивата, разделих ги в 2 групи по 11 броя, и поставих пийпа между тях. Тук бе и второто ми разочарование – на предишният лък цветовете на тетивата бяха 2, и разделянето им беше просто и лесно. Но все пак, трябва да имаме в предвид, че говорим за бюджетно решение, което определено по никакъв начин не заслужава това си наименование, както ще разберете по-нататък в настоящето ревю.

След отпускането на рамената, и обратното им натягане, подбрах най – удобното за мен положение на пийпа, и го застопорих там. Следващата стъпка бе настройката на дължината на опън, монтирането на лууп, и прострелка.

Удоволствие е да работиш върху лък, позволяващ такива голями корекции за дължината на опън. Настройвайки го посредством развинтването на 2 болта на ексцентрик, осъзнах, че покупката на Diamond Razor Edge е много подходяща когато търсим лък, с който може да стреля не само собственика му, но и негови приятели, гости, приятелка/съпруга, както и по – голям юноша. Все пак този лък се продава като „юношески“ модел, но тъй като самият аз стрелям достатъчно удобно с 60 паунда, не мисля, че е правилно позициониран. На този продукт на Diamond Archery, всичките корекции на дължината с „модулите“ на лъка не намаляват или увеличават силата на опън. Тя е точно толкова, на колкото са настроени рамената. Прекрасно, нали?

Минах на прострелването. Подготвих нещата за пейпър тунунга, и застанах пред „рамката“ с хартия. След 5 изстрела стрелата все още бе далеч от т. нар. белег от куршум в хартията. При тази настройка забелязах, че стрелата е прекалено близо до тялото при максимално близо до правилното попадение, след което веднага обърнах внимание върху правилнта „стойка“ на стрелата и начина, по който е поставена в „гнездото“.

Малки корекции на подпората в ляво и пробвах отново. Продължих с корекция на нока. След 2 изстрела, стрелата мина през хартията, оставяйки след себе си очакваният „булет хол“.

Следващата стъпка бе прострелване на мерника. С малки корекции по мерника, стрелите се забиваха там, където трябва.

Нямах под ръка скоростомер, с който да измеря скоростта на стрелата, но забелязах, че с настройки от 60 паунда и 28 инча опън, стрелите не проникват кой – знае колко по – малко в мишената, в сравнение с притежаваният от мен Diamond Marquis. Бях впечатлен от скоростта, с който този лък изстрелва стрелата, при положение, че когато получаваш „юношески лък“, очакваш компромиси. Е, по отношение на точността, външният вид и скоростта, тоз лък определено не трябва да носи това название.

След няколко изстрела забелязах, че по кабелите се образува леко „разнищване“ и се заех да проверя за причината. След обстоен преглед и няколко изстрела, установих, че това се дължи на обезшумителите на тетивата.  Реших да ги махна, за да не продължи по – нататъшното „рушене“ на кабелите.

В резултат на махането на обезшумителите, лъкът определено увеличи шума и вибрациите след изстрел. В тази връзка допълнително реших да поръчам един стопер за тетивата. Имайте в предвид, че ако поръчвате такъв, трябва да вземете модел, който се монтира в монтажа на стабилизатора, тъй като на гърба на тялото отсъства резба за монтиране на стопер.

Деня, следващ настройването, застанах на 20 метра от мишената, и се заех с фактическата стрелба. Според мен лъкът се усеща най – добре в първите 2 серии, тъй като натоварването тогава е по – слабо, и стрелецът е „изолиран“ от мисли, свързани с групата и правилната стойка.

Опъна на тоози лък определено е доста мек, въпреки че сравнявайки го с настоящият такъв се чувства малко по – рязък при опън. Може би защото двуексцентричната система реагира по по-различен начин при опън, може би защото прекалено съм привикнал с лъка, който вече повече от 2 години използвам, но определено поведението бе  по – агресивно.

Вибрациите са осезаеми без вибропоемателите на тетивата и без стабилизатор – определено трябва лъка да има балансьор и стопър – тетивата играят доста след изстрела, като от време на време усещам докосването им до предмишницата.

Точност – до колкото тази характеристика е функция на стрелец и лък, мога да заявя единствено, че не усещам разлика с предишният си лък, когато целя мишената. Някои мои колеги предпочитат лък с по – голямо разстояние в раменете, поради по – ограниченото влияние на опъна върху прицелването, и по – стабилното поведение на лъка при пълен опън. Но мисля, че начина, по който се отварят ексцентриците при опън, тук се осигурява допълнителна стабилност.

Заключение

Предимства:

- Изключителна комбинация от цена и ефективност;

- Възможност за голям диапазан за настройка на силата и дължината на опън;

- Висока начална сокорост на изстрела;

- Качествено изпълнение, типично за Diamond и Bowtech;

- Тетива и кабели от BCY 452X;

- Лек и компактен.

Недостатъци:

- Липса на резба на гърба на тялото за монтиране на стопер за тетивата;

- Обезшумителите на тетивата удрят кабелите, което ги руши.

Ако трябва да бъда обективен, този лък определено има нужда от някои допълнения. Мерникът, който идва в комплекта определено не е най – доброто решение, дори бюджетно. Задължителен е и STS, за да балансира поведението на тетивата и ограничи шума при изстрел. Но за цената която се предлага, като към това прибавим широкият диапазон от възможни настройки и високата начална скорост на изстрела, Diamond Razor Edge е опрелено лък, който трябва да притажаваме, ако желаем да стреляме с високоефективен продукт на допустима цена.

Post to Twitter

Как работи съвременният лък компаунд и различните системи ексцентрици

За да можете да изберете правилния лък за конкретния случай и да го ползвате правилно е необходимо да знаете принципа му на работа, видовете системи и техните добри и слаби страни.

Всеки път, когато натиснете една пружина я принуждавате да съхранява енергия. Ако вземете една пружина и я натиснете, то вие я принуждавате да акумулира енергия. Ако отпуснете натиска, то енергията ще се отправи в обратна посока и ще предаде акомулираната вече енергия. Така работят и рамената на лъка. Те са просто пружини. При съвременните лъкове с ексцентрици/камове/, кращата на рамената не се сгъват назад към стрелецът само от тетивата, както е в традиционните лъкове и тези без ексцентрици, а при тях тетивата  в комбинация с въжетата са тези които вършат това.

Ексцентриците при сложния лък са просто една система от лостове, която ви дава механично предимство когато съхранявате енергията на рамената на лъка при цикъла на опъването му.

Системата на ексцентриците е създадена от тетива, един или два ексцентрика и един или два кабела. При лъковете с проста система от два ексцентрика единия край на единия от кабелите е закачен за ексцентрика, а другия за оста на противоположното рамо и съответно в обратната посока за другия ексцентрик. Когато опъвате тетивата, вие завъртате ексцентриците /камовете/ около оста им и съответно изтегляте въжето нагоре, което пък изтегля рамената едно към друго. При лъкове с два ексцентрика двете въжета работят заедно.
При лъковете с един кам имаме само едно въже, което изтегля и двете рамена едно към друго. Когато изтеглите тетивата, камът се завърта и върши едновременно две неща. Позволява на тетивата да се изтегли към стрелеца и в същото време завърта въжето така, че то да изтегли и двете рамена на лъка. Резултатът е същият. Рамената се напрягат и лъкът акомулира енергия.
Профилът на кама определя нивото на трудноста на опъна и колко енергия ще акомулира лъка. Инжинерите конструират камовете така, че да получат това което искат. Те могат да ги конструират да са бързи, като карат кривата на силата на опъна бързо да се повиши още от самото начало на опъване на лъка като по този начин лъка  акомулира повече енергия или ги конструират с профил при който този процес ще е по плавен. При него кривата на силата на опъна се повишава по бавно и постепенно, като акомулираната енергия ще е по-малко.

КАК ВЪЗНИКВА ОТПУСКАНЕТО – LET OFF

Ексцентрика е удобен начин да се комбинират два лоста. Едното рамо тръгва от кабела до оста на рамото, а другото от оста до тетивата.
Образно казано имаме две различни сила движещи се към опорната точка – оста и обратно. В това може да се обедите, като гледате ексцентрика когато лъка се опъва. Първоначално тетивата е по-близо до оста, а въжетата са по далеч от нея. Когато лъка се опъне, тетивата се отдалечава, а въжетата се приближават. Имаме момент на отхлабване – Let of когато въжетата са по-близо до осите на ексцентриците. В този момент тетивата е най-отдалечена. Това ви дава предимството в края на опъна да не опъвате силно за да удържите силата на лъка.

Повечето ловци, които ловуват от платформа на дърво, особено зимно време предпочитат по-меки за опъване лъкове, защото се стреля от по-близка дистанция и бързината на стрелата не е от такова голямо значение, както когато се ловува на земята и на по-големи дистанции.

ЗАЩО ЧУВСТВОТО ПРИ ПЪЛЕН ОПЪН Е РАЗЛИЧНО

Някои лъкове имат солидна „стена“ при пълно опъване на лъка, а други – по-мека. Това чувство се определя от профила на канала по който се движат въжетат в последната им част когато въжето е най-близо до оста. Ако каналът е прав и дълъг в тази му част, имаме здрава „стена“ и ексцентрика не може да се движи повече, въжето го
заключва. Друг начин да се получи твърда „стена“ е използването на твърдо прикрепен към кама болт, които опират в рамото в крайната точка на въртене и не допуска повече негово завъртане.
Ако е каналът е малко заоблен, то тогава можете да опънете тетивата още съвсем малко, тогава имаме мека стена.
Независимо как е постигнат ефекта на твърдата „стена“ тя има редица предимства защото определя еднакво опъване всеки път и еднакво пускане на стрелата.

Солидната „стена“ е за препоръчване, защото има редица предимства.

ЗАЩО НЯКОИ ЛЪКОВЕ СА ПО-БЪРЗИ

Най-използвания начин за измерване на началната скорост на стрелата е IBO speed метода. При него измерването се прави с лък 70#, дължина на опън 30 инча и тежина на стрелата 350 грейна, като тетивата не се отежнява с нищо. Бързите лъкове са тези които началната скорост на стрелата е над 320fps.

Скороста на стрелата се определя от следните три фактора: профила на камовете; базата – разстоянието от тетивата до гърба на ръкохватката в неопънато състояние на лъка и от ефективноста – КПД на лъка.

Профила на камовете: колкото повече енергия може да се акомулира чрез тях, толкова по-голяма е скороста и обратно, като и в двата случая пиковата сила на лъка остава една и съща. При еднакви по сила но различни по скорост лъкове, при бързият лък силата на опън се усеща така, че все едно се опъва по-силен лък.

Базата: колкото е по-малка, толкова по-голям е потенциала на лъка за по-висока скорост и обратно. При по малка база стрелата е по-дълго време закачена на тетивата по време на изстрела и по този начин приема повече кинетична енергия от лъка.


Ефективност: изразява се във възможноста на лъка да връща максимална част от акомулираната при опъването му енергия. При стрелбата, част от енергията се губи поради триене на въжетата в каналите на камовете, кабел гарда, има също и оставащата енергия в раменете след като стрелата излети от лъка. Тази енергия се изразява във вибрации и шум. При равни други условия, колкото е по ефективен лъка, толкова той е по-бърз. При равни условия ефективноста на лъка спада, когато се увеличи силата на опъна или се намали теглото на стрелата. Това е причината по-леката стрела да има по-малка пробивна сила в сравнение с по-тежката. По-леката стрела поема по-малко енергия в сравнение с по-тежката и това води до изтичане на голяма част на полезната енергия през лъка, което пък води до повече шум. Изстрела с по-лека стрела е по-шумен.

РАЗЛИЧНИТЕ СИСТЕМИ КАМОВЕ

Два кама: това е първата система използвана в тези лъкове, но тя  става проблемна, когато започват да се създават по-агресивни камове за повече скорост. Камовете стават много капризни откъм синхронизацията им. Минимална разлика в дължината на единия кабел води веднага до излизането им от синхрон и това се изразява в лош полет на стрелата, който не може да бъде оправен с друго освен с ново синхронизиране. И това требва да се проверява много често след всяка стрелба и съответно камовете да се синхронизират веднага. Това води до постоянно настройване на системата, което отнема много време и я прави непривлекателна.
Как чувствате лъка при опъването му и вида на стената, са в пряка връзка от системата камове на лъка.

Един кам: При тази система горното рамо е с кръгло колело, а долното с ексцентрик. Кръглото колело има за цел единствено да придвижва тетивата при опъване. Долния ексцентрик както казах по-горе върши две неща – задвижва силовия кабел опъващ рамената и подава тетивата назад като определя правото движение на белега на който се поставя стрелата. При тази система лъковете не са толкова чувствителни към дължината на кабела. Лекото му разтягане не е проблем защото тук имаме само един кам и лъка стреля нормално и в този случай.

Хибридна камова система: можете да гледате на нея като смесица от двете горни. Тази система върши същата работа като системата с един кам, защото горния кам е вързан за долния който е водещ. Така горният кам става подчинен кам. Тази система е по-малко чувствителна към разтягането на кабелите. Тя дава по-добра възможност за постигане на по-правот движение на белега на тетивата напред и назад, което е важно за правилното движение на стрелата.

Модифицирана хибридна система: някой наричат тази система binary. При нея горния и долния кам са огледално отражение един на друг. Вместо единия край на въжето на ексцентриците да е закачен на рамото, той е закачен на срещуположния ексцентрик. По този начин те работят заедно като при хибридната система. И тъй като и двата кама са напълно еднакви, много лесно се постига идеално право движение на белега на тетивата. Голямата разлика от хибридната система е, че тук няма водещ и подчинен кам. И тъй като са свързани заедно, те не могат да излязат от синхрон независимо, че някое от въжетата може да се разтегне повече от другото.

Изборът на лък е въпрос все пак на личен избор, но е добре когато сме изправени пред избор да имаме впредвид как работят различните системи и какво постигаме с тях.

Post to Twitter

Ревю на оптика Zeiss Duralyt 3-12×50

Carl Zeiss Duralyt 3-12×50, ret.6

Висококачествен оптически прицел за лов на къси и средно големи разстояния.
Характеристики на Прицела:
•    Голям 50-милиметров обектив за ярки изображения.
•    Диапазонът на увеличението 3-12х предоставя невероятна гъвкавост при стрелба на всякакви растояния.
•    Скала ret.6.
•    Диаметър на тръбата 30 мм (европейски стандарт).
•    Прецизни „click-stop“ тумблери с корекция 1/3 МОА.
•    Свободна от паралакс до 100 м.
•    Изходна точка 16 – 7.6 мм.
•    Зрително поле на 100 м. 11.0 – 3.2 м.
•    Диапазон на диоптрична настройка – 3 / + 2 диоптъра
•    Eyerelief 90 мм.
•    Здрав, издържлив корпус с матово покритие цвят антрацит.
•    Прецизно обработени лещи с качество гарантирано от Zeiss.
•    Водонепромокаем и устойчив на мъгла, с О-образни уплътнители и азотонапълнена.
•    Made in Germany.

Като ловец и аз и всички мои колеги знаем на какво е синоним маркатa Zeiss. Името вдъхва сигурност, качество и надеждност вече над 150 години /да ……..Carl Zeiss AG  е основана през далечната 1846 година/. Като ценител на качествените продукти но на разумна цена, в началото на годината вниманието ми беше привлечено от един оптичен прицел на горепосочената марка, а именно оптики с името Duralyt. Цените им бяха съвсем поносими, а качеството ми вдъхваше особенно доверие, затова реших да се позаинтересувам за тях и да ги предложим на нашите клиенти като едно сигурно решение за лов без да натоварваме излишно техния бюджет. Не е лесно решението на Zeiss да разработи цяла нова продуктова линия в по-ниския ценови клас и то след като клиентите свързват марката с безкомпромисно качество и надеждност. Но тази първоначална бариера е прекрачена много бързо и не след дълго оптическите прицели изпъкват на фона на своите конкуренти. Това става благодарение на отличния дизайн, гарантирано качество и невероятна цена. Прецизната механика, висока точност и износоустойчивост – това са може би най-важните показатели за успешното налагане на тази ловна оптика.

И така започнахме да предлагаме оптическите прибори от тази серия, но с това започнаха и въпросите от нашите клиенти: гаранция, наистина ли са толкова качествени колкото по-скъпите им оптики, тази ниска цена наистина ли е такава, дали случайно не е произведена в Китай (въпреки, че китайското производство си има своите отличници) , и прочие и прочие. Появиха се и първите клиенти. За тях и за всички останали наши колеги ловци ние – екипа на Outdoor Active BG се почувствахме длъжни да подготвим настоящето ревю.

Избрахме опическият прицел Duralyt 3-12×50 заради универсалността му да се ползва както на къси така и на средно големи дистанции, и с този си вариатор покрива най-масовите дистанции практикувани за лов от повечето български ловци. Разбира се за да е по-достоверно всичко това помолих мой приятел ловец, състезател по спортна стрелба и отличен участник във форума на НА ЛОВКонстантин Константинов /Savate/ за помощ и той с огромно желание прие да съдейства в теста на посочения оптичен прицел. Прострелката проведохме с карабина Tikka в калибър 308 win. Искам да благодаря и на друг наш приятел и помощник в това начинание – Киро SSG, без който всичко това нямаше да се проведе и за моралната подкрепа на Димо – Snаiper Elit.  Всички те бяха участници под една или друга форма в тази проява и ще потвърдят достоверността и почтеноста на теста ;) .
Предварително уговорения ден пристигнах в Хасково, където на стрелбище „Диана” бяхме решили да проведем прострелката на оптиката. Пристигнах доста рано и със Savate, се заехме с разопаковането, монтажа и студената прострелка на оптиката. Оптиката пристига чудесно опакована и с нужните инструкции, технически карти, гаранции и кърпичка за почистване на лещите.




Първото положително впечатление което ми направи освен доброто опаковане, и нужните документи и гаранции, бе цветът. С качването на оптиката в сайта ни бяха пратени снимки на които тя е с кафяво-червеникав цвят, а тази беше с безупречно матово покритие в цвят антрацит. Второто нещо което забелязах и държа да отбележа е щемпелът Made in Germany, за да успокоя нашите бъдещи клиенти – да, оптиката действително е произведена в Германия

И така с присъщото добро настроение от предстоящите стрелби продължихме с монтажа на оптическия прицел. Той бе извършен от Коцето /Savate/ безупречно и с професионализъм граничащ до педантизъм, но и за мен точно на този процес трябва да се обръща особенно внимание ако искаме да имаме прецизна и надеждно монтиран оптически прицел. Използваният монтаж беше Recknagel, монтиран върху Weaver база , монтирана върху цевната кутия на пушката.

След монтажа пристъпихме и към студена прострелка на прицела на 50 м. С изваден болтов затвор уеднаквихме зрителните полета на оптическия прицел и това през цевта. После направихме и хоризонтални и вертикални корекции. Това става най лесно като се изберете отдалечени строго хоризонтална и вертикална равнина. Поглеждайки през цевта делите първо изгледа през нея с хоризонталната равнина на 2 равни части /например горния ръб на някоя стена да ви раздели изгледа на две/ след това като не пипате пушката изобщо нагласяте и хоризонталната линия на оптичната скала да съвпадне с хоризонталния ръб на въпросния маркер. Същото правите и с вертикала. Така сме почти 90 % сигурни че още с първия изстрел ще вкараме попадението в целта и ще изхабим възможно най-малко боеприпаси за прострелка. Както се и оказа при прострелка на 50 м. Още с първия изстрел вкарахме куршума в мишената на около 3-5 см от центъра.

Последващите корекции за вкарване в център бяха предвидими и направени бързо и точно. Тумблерите са закрити. Капачките лесно се свалят и поставят. Корекциите са 1/3 МОА, отчетливи и ясни. Нулирането е изключително елементарно и лесно и става без никакви инструменти, просто повдигате тумблерът на горе и нулирате прострелката.


Претърпяхме и малко промяна от предварителните планове по причина че не ни разрешиха да стреляме на 100 метровия коридор, поради провеждането на стрелби в сектор Скийт. Съобразявайки се с безопасността се съгласихме и решихме да тестваме прицела на дистанции 150 и 200 м. Последващите резултати ще ги обобщя аз тъй като Г-н Константинов сподели следното по моя молба във форума На Лов:

„Привет на всички , що се отнася за оптиката самата МАРКА говори за качеството. Прекрасен кристален образ, перфектно подчинение относно прострелка.След студена прострелка (въобще не се наложи да пипам тумблерите след като я монтирахме) на 50 м се наложи да направя 2 клика хоризонтално поправка и втория изстрел беше в центъра.150 м 3 клика по вертикала — отново перфектно попадение (до този момент се стреляше с ППУ). На 200 м се наложи Митко да се бръкне малко по дълбоко за ФИОЧИ и отново всичко си дойде по местата. За мен оптиката е повече от перфектна и си заслужава париците до последната стотинка“, а  упорито твърдеше че е стрелец, а не писател :D .

Както разбрахте бях закупил мачови патрони ППУ 168 грейна, които се оказаха далеч от прецизността за провеждане на тест за оптичен прицел. След стрелбите на 50 м. Групираността им беше добра, но на повече от 150 м. Положението беше плачевно.

При изместването на коридора за 150 м. След контолен изстрел и отбелязване на попадението с необходимите корекции, съобразени с разряда на корекционните винтове второто попадение беше прецизно преместено в центъра. На 200 м постъпихме по същия начин. Всичко това ме убеди в сигурността на този продукт, неговата надеждност, лесна работа, настройка и бързина за боравене, а това за нашите клиенти означава само едно – перфектния оптичен прицел за лов. Там където бързината е всички, там където секундата те дели от успеха или от това дивеча да те усети и побегне, ловеца няма време да корегира паралакс, да се бави и суети. Вдига оръжието и стреля. Поради тази причина и Zeiss не са снабдили тези ловни модели с тази екстра, но както се и уверихме нямаше нужда, защото при ловните модели се търси прецизност в по-малък стрелкови диапазон. По принцип всички оптични прицели имат паралакс. Повечето от тях са свободни от паралакс на 100 м. Това означава, че на 100 м, независимо дали виждаме добре скалата или тя “прави месечина” от някоя от страните, попаденията ни ще са там, където сочи нейният център. На всички останали дистанции окото ни трябва да е в идеално съосие с оптиката. Това ни трябва при тактически стрелби, спортна стрелба и прочие игри на твърде големи разстояния, търсещи висока прецизност, но за лов до 200 м според мен е по скоро прищявка. Скалата на този уред е чисто ловна и точката в средата не спомага за много прецизна стрелба тип бенчрест, но това и е предназначението – бързо прихващане на целта с последващо бърз отстрел на дивеча.

Стреляхме на максимално увеличение предвид разстоянията. Винта за неговата корекция е изключително удобен и лесен за въртене, а градуировката е ясна и отчетлива.

След зареждането на мишените

и последващата стрелба бързо се уверих че прецизността на попаденията не зависи само от пушката и оптичния прицел, а и от правилния патрон, но все пак на 150 м и 200 м. ППУ даде задоволителни резултати като групираност.

Резултат на 150 метра:

Резултат на 200 метра:

Закупих Exacta Rifle Match-168 grs. на FIOCCHI и групираността на 200 м. Рязко скочи.

Гледката през оптичния прицел потвърждаваше лидерството на Zeiss в оптичните прибори. Образът беше ясен и контрастен. Реалността на наблюдаваните обекти беше изключително висока, по краищата на лещите липсваха аберации, а монтирана на нужното очно разстояние откритото зрително поле беше достатъчно широко и ясно.
Ще споделя с Вас направени няколко теста на изгледа от мен няколко дни по-рано от стрелбата. Тествах я през терасата и то първо гледах през нея и после до колкото ми беше удобно и възможно направих по една снимка и за Вас да добиете представа за качеството на изображението до колтото това позволява с треперещи ръце и фотоапарат. С далекомера дистанцията която хванах първо е 234 м. на максимално увеличение 12.


Следващата снимка е на 200 м. Но тук я публикувам по скоро за ловците да придобият реална представа за увеличението и това че за тези разстояния това е едно чудесно решение.

А ето и една дистанция от 561 м до покривите на металните халета, но ръцете страшно ми трепереха и трудно нагласих фотоапарата да направи по-добра снимка.

Проведените стрелби и изпитания имаха по скоро практичен и леко забавен характер, но ние целяхме да докажем че това е една превъзходна ловна оптика, а не такава за бенчрест, въпреки че и там ще се страви подобаващо. След монтаж и демонтаж на оптичния прицел се запази 100% прострелката на оръжието. Това само потвърди сигурността на монтажите Регнагел и удобството на тяхното ползване при транспорт на разглобено оръжие или почистване. Бяха изгърмени скромно количество от 60 патрона, но това което ни убеди оптиката този ден е че е чудесен избор от ловеца, гарантиран 100% от производителя Carl Zeiss.

На Вашето внимание предоставяме и допълнителни видеоматериали от теста:

Надяваме се сме Ви били полезни с ревюто на този продукт и сме помогнали в избора Ви.

Димо Атанасов
Outdoor Active BG TEAM

Post to Twitter