Ревю на Diamond Razor The Edge

Ето че успях да довърша ревюто, което исках да предложа на Вашето внимание.

Избрах този лък като поддържащ такъв, поради възможностите които предоставя. Но преди да стигнем до тях, нека да обърнем внимание на параметрите:

Diamond Razor Edge

характеристики:
Система – 2 ексцентрика
Разстояние между рамената – 31 инча
База – 7 инча
IBO скорост: 308 FPS (при 29 инча опън и 300 грейна стрела)
Сила на опън: 19-29 паунда, 40-60 паунда
Дължина на опън: 19-29 инча

Първи впечатления:
Когато лъка пристигна у дома, отворих пратката с огромно нетърпение. Лъка бе затворен в картонен пакет с дебели стени, които бяха допълнително изолирани с хартия, там където имаше празни пространства. Самият лък, традиционно за Diamond Archery бе в найлонов плик, допълнително запечатан. В пакета бяха поставени мерник, подпора, пийп, колчан за монтаж на лъка. Тези артикули ги оставих за по – нататък, тъй като имах налични такива от Diamond Marquis, които щях да ползвам, до момента, в който другият лък бъде въведен отново в експлоатация.

Бях много приятно зарадван от факта, че тялото и рамената на The Edge са покрити със същият invelved финиш, който Diamond, по – скоро Bowtech използват за лъковете си – усещането при допир е сякаш до „гума“.Това до някъде намалява шума и вибрациите при стрелба, от друга – минимизира звука от допир с твърд предмет.

Лъкът бе настроен на максималната си сила – 60 паунда, а дължината на опън – на 24 инча. Това  бе първото нещо което ме разочарова -Diamond Archery твърдят, че лъка пристига настроен на 27 инча, когато се предлага с по – силните рамена. Но все пак, като имаме в предвид, че настройката тук може да бъде направена посредством лимбус и без необходимостта от преса, мисля, че този факт е „пренебрежим“ негативен момент.

Настойка и стрелба:

Заех се да монтирам подпората и мерника, които използвах  на старият лък. Монтажа не отне много време, и пристъпих към следващият момент – поставянето на пийп. Намалих силата на рамената посредством 7 завъртания на раменните болтове (по данни от Даймънд 1 пълно завъртане намалява силата с 2.33 паунда, и е недопустимо броят на завъртанията да бъде повече от 11) и притиснах раменете на пресата. Преброих 22 нишки в тетивата, разделих ги в 2 групи по 11 броя, и поставих пийпа между тях. Тук бе и второто ми разочарование – на предишният лък цветовете на тетивата бяха 2, и разделянето им беше просто и лесно. Но все пак, трябва да имаме в предвид, че говорим за бюджетно решение, което определено по никакъв начин не заслужава това си наименование, както ще разберете по-нататък в настоящето ревю.

След отпускането на рамената, и обратното им натягане, подбрах най – удобното за мен положение на пийпа, и го застопорих там. Следващата стъпка бе настройката на дължината на опън, монтирането на лууп, и прострелка.

Удоволствие е да работиш върху лък, позволяващ такива голями корекции за дължината на опън. Настройвайки го посредством развинтването на 2 болта на ексцентрик, осъзнах, че покупката на Diamond Razor Edge е много подходяща когато търсим лък, с който може да стреля не само собственика му, но и негови приятели, гости, приятелка/съпруга, както и по – голям юноша. Все пак този лък се продава като „юношески“ модел, но тъй като самият аз стрелям достатъчно удобно с 60 паунда, не мисля, че е правилно позициониран. На този продукт на Diamond Archery, всичките корекции на дължината с „модулите“ на лъка не намаляват или увеличават силата на опън. Тя е точно толкова, на колкото са настроени рамената. Прекрасно, нали?

Минах на прострелването. Подготвих нещата за пейпър тунунга, и застанах пред „рамката“ с хартия. След 5 изстрела стрелата все още бе далеч от т. нар. белег от куршум в хартията. При тази настройка забелязах, че стрелата е прекалено близо до тялото при максимално близо до правилното попадение, след което веднага обърнах внимание върху правилнта „стойка“ на стрелата и начина, по който е поставена в „гнездото“.

Малки корекции на подпората в ляво и пробвах отново. Продължих с корекция на нока. След 2 изстрела, стрелата мина през хартията, оставяйки след себе си очакваният „булет хол“.

Следващата стъпка бе прострелване на мерника. С малки корекции по мерника, стрелите се забиваха там, където трябва.

Нямах под ръка скоростомер, с който да измеря скоростта на стрелата, но забелязах, че с настройки от 60 паунда и 28 инча опън, стрелите не проникват кой – знае колко по – малко в мишената, в сравнение с притежаваният от мен Diamond Marquis. Бях впечатлен от скоростта, с който този лък изстрелва стрелата, при положение, че когато получаваш „юношески лък“, очакваш компромиси. Е, по отношение на точността, външният вид и скоростта, тоз лък определено не трябва да носи това название.

След няколко изстрела забелязах, че по кабелите се образува леко „разнищване“ и се заех да проверя за причината. След обстоен преглед и няколко изстрела, установих, че това се дължи на обезшумителите на тетивата.  Реших да ги махна, за да не продължи по – нататъшното „рушене“ на кабелите.

В резултат на махането на обезшумителите, лъкът определено увеличи шума и вибрациите след изстрел. В тази връзка допълнително реших да поръчам един стопер за тетивата. Имайте в предвид, че ако поръчвате такъв, трябва да вземете модел, който се монтира в монтажа на стабилизатора, тъй като на гърба на тялото отсъства резба за монтиране на стопер.

Деня, следващ настройването, застанах на 20 метра от мишената, и се заех с фактическата стрелба. Според мен лъкът се усеща най – добре в първите 2 серии, тъй като натоварването тогава е по – слабо, и стрелецът е „изолиран“ от мисли, свързани с групата и правилната стойка.

Опъна на тоози лък определено е доста мек, въпреки че сравнявайки го с настоящият такъв се чувства малко по – рязък при опън. Може би защото двуексцентричната система реагира по по-различен начин при опън, може би защото прекалено съм привикнал с лъка, който вече повече от 2 години използвам, но определено поведението бе  по – агресивно.

Вибрациите са осезаеми без вибропоемателите на тетивата и без стабилизатор – определено трябва лъка да има балансьор и стопър – тетивата играят доста след изстрела, като от време на време усещам докосването им до предмишницата.

Точност – до колкото тази характеристика е функция на стрелец и лък, мога да заявя единствено, че не усещам разлика с предишният си лък, когато целя мишената. Някои мои колеги предпочитат лък с по – голямо разстояние в раменете, поради по – ограниченото влияние на опъна върху прицелването, и по – стабилното поведение на лъка при пълен опън. Но мисля, че начина, по който се отварят ексцентриците при опън, тук се осигурява допълнителна стабилност.

Заключение

Предимства:

- Изключителна комбинация от цена и ефективност;

- Възможност за голям диапазан за настройка на силата и дължината на опън;

- Висока начална сокорост на изстрела;

- Качествено изпълнение, типично за Diamond и Bowtech;

- Тетива и кабели от BCY 452X;

- Лек и компактен.

Недостатъци:

- Липса на резба на гърба на тялото за монтиране на стопер за тетивата;

- Обезшумителите на тетивата удрят кабелите, което ги руши.

Ако трябва да бъда обективен, този лък определено има нужда от някои допълнения. Мерникът, който идва в комплекта определено не е най – доброто решение, дори бюджетно. Задължителен е и STS, за да балансира поведението на тетивата и ограничи шума при изстрел. Но за цената която се предлага, като към това прибавим широкият диапазон от възможни настройки и високата начална скорост на изстрела, Diamond Razor Edge е опрелено лък, който трябва да притажаваме, ако желаем да стреляме с високоефективен продукт на допустима цена.

Post to Twitter

Постави тази статия в    Svejo

Оставете Коментар по тази статия