Ревю на PSE Axe 7

Ето че дойде време да направя ревю на притежаваният от мен лът PSE AXE 7. След 6 месеца проби, радост от избора си и твърдото решение че това е моят окончателен избор ще споделя моите впечатления от този прекрасен лък.

Първо ще подчертая нещо, което повечето стрелци с лък ще потвърдят. Ще говоря като ловец и притежател на няколко гладкоцевни пушки. Изборът на лък го сравнявам точно с избора на гладкоцевно оръжие. Трябва да го вземеш в ръка, да го почувстваш, да прикладваш тетивата и да се слееш в едно с него. Точно поради невъзможността все още в България да опиташ разнообразието на този тип оръжие и изборът е толкова труден. Не крия разочарованието си от предишния ми лък.  Не, не че лъка беше лош, просто не беше за мен. Всеки човек има различни физични характеристики, и по тази си причина едно оръжие или му пасва или не. Аз определено не се сработих с Беъра. PSE AXE 7 е четвъртия ми лък и определено най-добрият мой избор до сега. Мисля че още дълго време ще стрелям с него преди да реша да взема друг, и дори тогава той ще продължи да бъде част от моите играчки. Просто след постигнатия синхрон трудно ще се разделя с него.
Още с изкарването му от кутията ми направи впечатление превъзходната изработка, достигаща до педантизъм. Перфектен финиш, чудесен дизайн и агресивен вид. Наличните демплери по рамената, PSE касетите и кейбъл гарда ме накараха да се усмихна доволно от това че е оборудван така фабрично и най-малкото което те карат да спестиш някой лев.

Хванах лъка в ръка и не се сдържах и опънах превъзходната червено-черна тетива /не правете това без стрела – опасно е от възможността от провеждане на сух изстрел/. Веднага ми направи впечатление мекия опън с плато /сравнявах го с предния си лък, който беше доста по-труден и агресивен на опън, а разликата в скоростта не беше голяма по фабрични данни/. Не случайно рекламите в Интернет шумяха за невероятно плавния и деликатен опън на PSE, един от показателите с който бяха спечелели толкова много привърженици.

Отпуснах бавно тетивата и темпът на връщане също ме зарадва. Връщането става от плавен лет оф и ръката не ти трепери от напрежение кога опънът ще те изненада. Това е една от причините и за последващите невероятно добри резултати, които постигам с този лък. Просто стрелбата е плавна, спокойна и предсказуема. Няма неприятни моменти с които да те изненада. Оборудвахме лъка с моя приятел и партньор Костадин Димитров и се подготвихме двамата за стрелба за вече реален тест. Искам да споделя и относно избора си на аксесоари:
1.    Мерник: Sure Loc QC 1000, 6 инчов с 5 пина оборудван с Light-Kit

2.    Подпора Whisker Biscuit Sure Shot – една класика в подпоритe.

3.    Стабилизатор Octane 11.5 inch.

4.    Спусък Truball-Sniper 2 Velcro
5.    За скорост и съобразени с мощността на лъка от 60 паунда избрахме стрели: Easton Flatline 400 дължина 27,5 инча.
Поставихме мишената и направих първоначална прострелка на мерника под наблюдението на Костадин. С първата стрела вкарах мерника в параметри и пристъпихме към прострелка съответно на 10, 20, 30, 40 и 50 м. Приключихме изключително бързо първо защото подпората беше перфектно центрирана по маркерите на рейза на лъка

и нямаше нужда от пейпър тунинг, и второ поради изключително лесната настройка на мерника с файн тунинг за хоризонтална корекция. След прострелката на мерника започнахме и същинската стрелба за удоволствие. Още от първите изстрели за серия събрах стрелите в група с диаметър от около 3 см. на 20 м, а тепърва още свиквах с новия спусък. Повиших му малко чувствителността от винтчето за корекция и започнах да „бродирам” по мишената. Поради опасенията от повреда на стрелите бях сложил 5 маркера и стрелях 5 стрели по всеки маркер. Те отиваха точно там където им посочех независимо от разстоянието. Бях на „седмото” небе от щастие. Най-после направих правилния избор и това си личеше още от първите изстрели. Просто този лък лепна в ръката ми и сякаш беше съобразен само и единствено с моите анатомични характеристики. Прикладването беше изключително удобно и повтаряемо, чувствах се комфортно и поради силата на лъка от 60 паунда, която не ме караше да се чувствам неудобно и изморен при стрелба, а скоростта беше завидна. Веднага след удара на тетивата в стринг стопера последваше звук от удара на стрелата в щита. Никаква секунда забавяне. След удоволствието от стрелбата, която изпитах и след няколко дни размисли реших да не се доверя на фабричните марки и да направя фин тунинг на реста. Уви оказа се че това не е нужно, просто инженерите на PSE си бяха свършили работата като истински професионалисти. Ще споделя с Вас и този експеримент. Стрелях за група от 20 м. После провесих отвесно въженце от средната стрела в групата и се преместих на 40 м. Стрелях 5 стрели и онемях като отидох до мишената. Три от стрелите бяха на 1-2 см отляво на канапа, а останалите 2 бяха отдясно на около 2 см. Всичко това още веднъж затвърди впечатленията ми за един чудесен лък, настройките на реста за който могат да се направят и само по фабричните маркери. Последва отпускането ми да стрелям и на малко по-големи дистанции от 50 м. Ще Ви споделя и впечатленията си от това че до 30 м. Стрелата има много права траектория. Това го прави чудесен избор за стрелба до 30 м. и с едно пинов мерник, тъй като падът на стрелата от 10 до 30 м е пренебрежително малък. до 30 м. нямаше пад и при стрелба с чувствително по-тежка стрела: Beman Bowhunter 340, 9.3 gpi. Пропадането с втората по-тежка стрела се проявява след 40-тия метър. При стрелба с другите ми налични стрели: Easton ST Excel 340, 9,5 gpi при дължина 27 инча забелязах чувствително изместване на попаденията около 30 см вляво, което е в зависимост от твърдостта на шафта на стрелата и нейната тежест. След тестовете за стрелба с различните ми налични стрели реших да проверя и скоростта през хронограф. Все пак тези лъкове шумно се рекламират като едни от бързите модели на пазара.

Включих хронографа и ето какво се получи при теста за скорост:
1.    Easton Flatline 400, 7.4 gpi. Дължина 27,5 инча, връх: 100 grn. – Най-висока скорост: 295 fps, средна скорост: 290 fps
2.    Easton ST Excel 340, 9.5 gpi. Дължина 27 инча, връх: 100 grn. – Средна скорост: 260 fps.
3.    Beman Bowhunter 340, 9.3 gpi Дължина 27,5 инча, връх: 100 grn – Средна скорост: 252 fps.
Още веднъж изразявам радостта от правилния си избор, подпомогнат от моите колеги в Outdooractivebg и се надявам да сме били полезни в решението Ви за избор на подходящ лък.
Статията е писана 2011 г.

Post to Twitter

Постави тази статия в    Svejo

5 Коментар(и)

  1. Здравейте,
    Статията е писана през 2011 година и описва модел от тази година на PSE. От тогава до сега фирмата не е променила чувствително моделите си и се придържат към същата линия рейз и модели камове. Така че всичко написано се отнася с пълна сила и в новите модели на марката.
    Димитър Атанасов

    dimo_atanasov | фев 4, 2014 | Reply

  2. силовые брусья для улицы оформить заказ у надежного мини-завода воркаут тренажеров для деревни

    PetrNal | юли 19, 2017 | Reply

  3. продвижение и поисковая оптимизация сайтов seo По всем возникшим вопросам Вы можете обратиться в скайп логин pokras7777мы с удовольствием ответим на все интересующие вас вопросы…Анализ вашего интернет-проекта бесплатно

    Jamesgredy | дек 11, 2018 | Reply

  4. Леруа Мерлен

    leroymDum | апр 12, 2019 | Reply

  5. Учебный сезон еще в разгаре, но чертежи уже понемногу готовят к зачетам и экзаменам. Многие затрудняются выполнить самостоятельно чертежи, моделирование, перерисовку, инженерную графику. Читайте об этом подробнее на сайте https://kompaswork.ru

    Чертежи на заказ | юли 21, 2019 | Reply

Оставете Коментар по тази статия