Колко трябва да бъде дълъг опъна на тетивата?

Тествайки собствените си способности, успоредно с възможностите на Diamond Razor The Edge, реших да стрелям с дължина на опън от 28.5 инча,  поради факта, че разперът на ръцете ми е малко по – голям от височината. Малко, но все пак повече. Реших да се изпробвам на тази дължина и да споделя с Вас резултата.

Интересното в случая бе, че опъна ми бе удобен като усещане. Колкото и този, който ползвах до сега. Разлика не намирах, прсто изтеглих ръката малко по – напред, като позиционирах тялото си успоредно на нея.

Но резултатите бяха разочароващи. Групата ми се отвори по цялата мишена, тетивата се докосваше в дясната ръка, държаща лъка.Не можех да осигуря еднаквост при стрелбата, и нямах попадение, на което да се зарадвам. Върнах дължината на 28 инча, и резултата бе 1 стрела „тенологичен“ брак поради съприкосновение със следващата изстреляна.

Изводът ми, настоящи и бъдещи колеги, партньори,  клиенти – не компенсирайте от опъна за да постигнете по-висока начална скорост на изстрела. Стреляйте с дължината, която Ви пасва, тази, която отговаря на Вашите параметри. Точността е определяща, а с неправилно подбрана спрямо Вашите параметри дължина на опън резултатът е „липса на група“.

Post to Twitter

За скоростта, силата на опън и още нещо…

Първата тема, с която започнахме нашият блог, бе кратко въведение в стрелбата с лък, и предоставяне на съкратена информация за параметрите на лъка и какво представляват те. От тогава до днес, забелязвам интересно поведение на начинаещите стрелци, породено от желанието да притежават „най – бързият лък“. Но дали скоростта е всичко?

Самият аз притежавам 4 лъка, 3 от които компаунд и един традиционен. Водейки се от желанието ми да имам колкото се може по – висока начална скорост на стрелата и колкото се може по – голяма пробивна сила на лъка, се насочих към бързи и силни модели в далечната 2008 г., няколко месеца след безуспешните опити да вкарам стрелата в правият път с първият ми лък (което така и не постигнах до ден днешен).

Имах 3 основни изходни точки – максимално бърз лък, ограничен ресурс, максимална сила на опън. След 2 месеца чудене, консултиране с колеги, приятели и съфорумци от форумите в страната и чужбина, се спрях на притежаваният от мен Diamond Marquis, пренебрегвайки високоскоростните лекове (които не са чак толкова по – бързи), запазвайки силата и увеличавайки бюджета.

Какво спечелих – може би най – тихият, най – малко вибриращият и изключително лесен за овладяване лък. Какво загубих – малко скорост. Е, рамената бяха малко силни за опъна, който очаквах (но… за това има „шестограми” ;) ), както и и нещата не се случиха такива, каквито ги виждах (взимаш лъка и десетките на мишената са ти в кърпа вързани).

След повече от 2 години стрелба с него, сега, поради технологични проблеми (спукване на долното рамо) се оборудвах с поддържащ лък, до момента, в който получа гаранционната замяна на дефектиралата част – Diamond Razor The Edge, чието ревю ще бъде публикувано в блога в най – скоро време.

Притежавайки два компаунда, сравнявайки единият с другият, ползвайки преимуществата и недостатъците на всеки един от тях, успях да установя, че жертвата за скоростта определено си е заслужавала. И в ден днешен ако трябваше пак да избирам, не бих се спрял не нещо кой – знае колко по – различно. Защо ли? Ще споделя с Вас:

-    Липсата на вибрации при Diamond Marquis са нещо, което всеки, докоснал се до него установява;
-    Скоростта с която той придвижва стрелата е предостатъчна, за да си позволя да стрелям в рамките на 4-те пина на мерника от 20 до 50 метра;
-    Звука от изстрела: тук ще използвам цитат на мой близък приятел „След като стрелях с твоя лък, имам чувството че моят гърми като топ”;

След докосването ми до новата „играчка” обаче разбрах неща, които никога преди това  не бях имал в предвид, и се замислих върху въпроса „за какво в същност съм платил” когато съм закупил Marquis – а, и то на 2 пъти по – висока цена!!! Установявам, че:
-    размерите на Diamond Razor The Edge са толкова компактни, самият лък е толкова удобен за носене и дори имам чувството, че мога да го нося навсякде с мен;
-    скоростта не е толкова различна – стрелям със стрели със същото тегло, и не мога да открият разлика нито по начина, по който стрелата достига до мишената, нито в силата, с която тя се забива;
-    мекият опън и тук е наличен, освен това имам възможност да си играя със силата на опън в диапазон от 30 паунда;
-    нещо, което при Marquis отсъства – мога да си коригирам дължината на опън в доста голям диапазон (от 19 до 29 инча, и то през пооловин инч);
-    вибрациите са определено повече;
-    това с топа го разбрах, след 10 изстрела, като през това време се чудех къде не съм стегнал болта както трябва!

Ако сега трябваше да избирам лък, бих се спрял отново на Diamond, единствено и само защото съм адски доволен от гаранционното обслужване на производителя, както и на качествените продукти, които произвеждат. И изборът ми щеше да е не друг, а Diamond Black Ice, поради простата причина, че получавам компакността и възможността да коригирам дължината на опън, без да се лишавам от липсата на вибрации, високата скорост и тихата работа на Diamond Marquis.

Post to Twitter

Ревю на спортен лък Lyons SW

Покупката на нискобюджетен лък винаги е била свързана с компромиси относно качеството и характеристиките на лъка. В тази връзка можем да споменем наличието на голямо количество продукти на „известни“ в страната ни производители, каквито притежават много от стрелците в България. Основното предимство на тези лъкове е тяхната цена. Самият аз, като притежател на такъв лък, мога да кажа за тях следното – никакво постоянство на изстрела, много вибрации и доста ограничения във възможностите, които тези лъкове предлагат.

В тази връзка, ние, от екипа на Аутдоор Актив БГ ООД, доста дълго време мислехме върху въпроса: „Какво точно да предложима в ниският ценови клас, което да задоволи изискванията на клиента да притежава лък, а освен това и този лък да успява да доставя удоволствие от стрелбата?”. След щателна проверка на пазара на нискобюджетни продукти, решихме да се спрем на вариант, който е компромисен като цена, изпълняващ функциите на „лък, пригоден за стрелба”. Естествено, това е най – обикновен рекърв, със свалящи се рамена.

След въвеждането му в продуктовата гама, успях да убедя мой познат да закупи този лък, от една страна поради факта, че той търсеше точно такова бюджетно решение, от друга, че самият аз имах желание да изпробвам лично продукта, който ние предлагаме в електронният магазин.
И така, в краят а месец Април тази година в Благоевград пристигна поръчаният “Lyons SW”,  със сила на опън 40 паунда, тяло 20 инча и обща дължина от 66 инча. Първите впечатления, след отварянето на пакета бяха смесени. Лъкът е с дървено тяло и ламинирани дървени рамена. Болтовете за рамената  са напрвени така, че нямаше необходимост от шестограми за сглобяването на лъка. Самите рамена влизаха в пластмасови касети, и там, където преминава болта, рамото бе гумирано.

Този тип захващане на рамената е известен и от нискобюджетните варианти на KAP, като го намирам за доста практичен и удобен, когато става въпрос за лек преносен лък, чието предназначение е развлекателно стреляне по мишена. Набързо го сглобихме и закачихме тетивата – изработени от нашият сервиз от бял дакрон. Белега бе поставен на точното място на тетивата.

След сглобяването на лъка и поставянето на тетивата, разгледах рамената за наличие на  изкривявания. Такива нямаше. Хванах в ръка предмета на настоящето ревю, и установих, че Lyons SW определено е значително по – тежък от обикновенните рекърви, при които тялото и раменете са едно цяло.  Някои намират това за минус, но лично аз предпочитам лъка да тежи в ръката, поради причина, или приумицата (не е само моя), че по този начин лъкът е по – стабилен.

Опъна на тетивата е стандартният – набиращ сила и енергия до точката на прицелване – както всичките традиционни и състезателни лъкове. За разлика от компаунда, тук пълната сила на лъка е съсредоточена в момента на „прикладване“, което налга значително по – високо ниво на техника на стрелеца. Хубавото е, че в случая силата на опън зависи от вида на рамената, като може да бъдат поръчани такива в диапазон от 16 до 40 паунда. В същност вариантите при избора на Lyons SW са значителни – телата биват 20 и 24 инчови, а рамената в зависимост от тялото, на което се поставят могат да коригират размера на лъка на 66, 68 и 70 инча. Богатият набор от комбинации при избора на дължина на лъка, както и сила на опън правят Lyons SW един доста удобен избор за всеки начинаещ стрелец, на който се предоставя възможност за допълнителна смяна на рамена и тела.

Дойде времето и да тестваме поведението на лъка при изстрел. Оборудвахме го със стрели – Beman Bowhunter Junior 28 инча дълги, със 100 грейнови върхове, и 3 инчови  пластмасови пера Diamond vanes, поставихме му мерник Cartel K Sight за рекърв, и се насочихме с притежателя на лъка към мястото, което изпълняваше ролята на стрелбище.

Първите 5 изстрела бяха за настройка на лъка на 11 метра. Подпората и белега бяха позиционирани предварително, едиснтвеното, което бе необходимо да се направи, е да регулираме мерника по хоризонтала и вертикала. След 3 изстрела, попаденията започнаха да се групират в мишената. Изтеглихме позицията на стрелба на 20 метра, като след 2 серии от по 5 изстрела стрелите вече се групираха в дясно на мишената. След корекция на мерника, попаденията вече бяха там, където трябваше.

2 дена по – късно, дистанцията на стрелба бе увеличена  на 30 метра. Попаденията бяха изцяло в мишената. Наблюдаваше се отклонение на част от стрелите в ляво/дясно, долу и горе, но това бе в следствие на недостатъчния опит на стрелящия – факт, който с времето ще претърпи корекция.

Мога да заключа, че за цената си, този лък определено предлага достатъчно възможности и е един перфректен избор за всеки един от Вас, който желае да се докосне до същинската стрелба с лък, без за това да са му необходими четирицифрени суми за оборудване.

Параметри на Lyons SW:
Рамена: 12 – 40 паунда при 28 инча опън
Тяло: дървено, 20 и 24 инча дължина
Обща дължина на лъка – 66, 68 и 70 инча
Тетива – Дакрон
Подпора – Bear AR Stick On

Четящият това ревю трябва да има в предвид, че стрелца,  който използваше Lyons SW е начинаещ, за който това е първият лък. Ето защо постигнатите от него резултати аз определям като повече от задоволителни, при условие, че стрелбата е за удоволствие, развлекателна, непрофесионално насочена.

Използвам момента да благодаря на арх. Георги Тодоров, без който това ревю щеше да бъде невъзможно.

С най – добри пожелания
Генчо Зашев
Outdoor Active BG TEAM
www.outdooractivebg.com


Post to Twitter

Ревю на Eun Jin Sumatra 2500 5.5 & Konus KONUSPRO M-30 4.5-16x40mm

Дойде краят на ловния сезон. Много от колегите като мен не поставят страстта си към лова и оръжието в касите, където цевите събират прах, а търсят подходящ заместител на огнестрелните оръжия за да поддържат формата си. В тази тема ще разкажа за начина, по който лично аз поддържам „огъня” жив.

Винаги с идването на края на сезона съм мислил с какво да заменя законно моите играчки – да практикувам стрелба по мишени, без за това да е необходимо да търся стрелбище, ограничаващо ме както времево, така и в желанието да стрелям когато искам и където ми допада. Една от алтернативите е да стрелям с лъка, но това ставаше изключително рядко заради по-големия ангажимент към тези оръжия и спецификата им. А и стрелянето с лъка не позволява тренирането на рефлексите ми нужни за огнеострелно оръжие. Как реших проблема си? Ами избрах подходяща пневматична пушка. Първоначално си купих пружинна пушка, но недостатъчната мощност и невъзможността да постигна добри резултати, бързо ме отказаха от нея и я продадох. Пружинните пушки имат по силни вибрации по време на изстрел и от там рязко спада групираността, ако търсим мощ и точност. Просто при тях те са несъвместими. И така запален от мой приятел по ПЦП пушките доста се оглеждах докато не бях впечатлен от Sumatra 2500 5.5 500 cc, и набързо се сдобих с такава.

Тази пушка ме впечатли с няколко показатели. Мощност, при това регулеруема чрез клапан и контрол на налягането с манометър.

Точност – втория важен показател, неангажираност от гледна точка поддръжка / лично аз на 500 изстрела прокарвам един шомпол/.

Пушката има 6 заряден барабан със съчми, възможността за 50-60 изстрела с едно помпене.

И не на последно място визия – гравирана цевна кутия, левър екшън скоба за зареждане, регулеруема буза на приклада.

Тази пушка определено имаше всичко онова, което търсех. За мен – идеална за спорт и поддържане добрата форма на ловеца извън сезона.

Още преди да взема пушката се бях спрял на оптиката. Изборът беше лесен, защото преди това за малокалибрената си пушка доста се чудих, сменях и продавах, докато останах очарован от модел на Konus. Ето защо, когато търсех подходящото въздушно оръжие, вече бях притежател на оптика KONUSPRO M-30 4.5-16x40mm.
Оптическият прицел е с варио увеличение от 4,5-16 и е перфектенн избор както за лов, така и за спортна стрелба на дистанции до 100 м. Оптиката има подсветка в синьо.

Скалата е Мил Дот. Вграден нивелир в корпуса. Комплектът включва сенник и допълнителна батерия за подсветката. Корекците се правят много точно и отчетливо с 1/8 клика.

Тумблерите са външни със заключващ винт против разместване и възможност за нулиране.

Монтирах я по съвети на приятели и специалисти от форумите и  постигнатите резултати бяха повече от задоволителни.

Разстоянието беше измерено с лазерен далекомер. Реших да тествам паралакс коректора на оптиката и дадох максимално увеличение. Започнах да въртя винта на паралакса и образът се избистри на около 48 метър и се запази такъв до 52-рия – чудесно. Така вече съм сигурен че мога да го ползвам като ориентировъчен далекомер при условия когато такъв не ми е под ръка.

Мишената е в дъното на стената – това се точно 50 м.
Като започнах да стрелям налягането на пушката беше 200 атм. и проведох тестовете до налягане 170 атм., което ми осигури около 40 сигурни изстрела на средна мощност на пушката и скорост около 285-290 м/с. Прострелката провеждах от двунога. Изненада ме приятно факта че винта за ремъка на който монтирах двуногата е поставен така че е на центъра на тежестта на пушката така след заемане на позиция за стрелба стрелецът идеално балансира оръжието /то е на кантар/ и стрелбата е изключително спокойна. Проведох 5-6 изстрела за простралка на оръжието и нагласяне на оптиката. Кликовете ми се подчиняваха превъзходно и скоро постигнах център. Нулирах и заключих тумблерите. Сега вече можех да се боря за резултат. Погледнах налягането на пушката – беше съвсем малко спаднало на около 190 атм. Забелязъл съм че от 190 до 170 атм. пушката стреля най-спокойно и сигурно. Направих 6 изстрела по мишената и онемях от резултата. Това е постигнатата група на 50 м,  при увеличение 16.

Доволен от резултата реших да си поиграя с пушката на по-далечни дистанции. На телефона притежавам балистичен калкулатор. Удобен е защото притежава и опция за въздушно оръжие. Въведох скорост на проектила, тежест на съчмата типа на съчмата и т.н. В данни за прострелка въведох 50 м. Зададох таблица Мил Дот и поисках резултати:
Център – 50 м.
1 Мил/покачване/ – 65 м.
2 Мил – 80 м.
3 Мил – 90 м.
4 Мил – 101 м.
Сега трябваше всичко това да го тествам на открито в реални условия. С мой приятел излязохме на вън и в диапазона между 50 до 100 м. поставихме 5 мишени на произволни дистанции. Нагласих увеличението на 8. Прихванах първата. Избистрих образа с паралакс коректора. Разчетох разстояние около 60 м. Качих около втория мил и мишената с втория изстрел беше поразена. По същият начин се прицелвах и порязявах останалите 4 мишени, всичките от които бяха „убити” с  брой на изстрели от 1 до 3, и то единствено поради наличието на страничен вятър, в следствие на който трябваше да коригираме и по хоризонтала. При понижение на налягането от 200 до 150 атм. съчмата имаше пад около 3 см., което е възможно да се регулира чрез вентила за регулация на наляганегането, като по този начин практически можем да постигнем една относително постоянна убойна точка.
След разходката, доволен и въодушевен, се прибрах в къщи и реших да споделя с Вас впечатленията си.

Post to Twitter

Linder Super Edge 3 – едно бижу сред ножовете.

От скоро съм горд притежател на нож, произведен от базираният в Солинген, Германия производител Linder. Доста дълго време размишлявах върху идеята да си закупя нов нож, и  какъв модел да избера. Все пак имах няколко изходни точки:
- вид на стоманата,
- за какво ще го ползвам
- каква дръжка трябва да има
- каква кания е най – подходяща.

Близък приятел ме насочи към продуктите на Linder. Чувал бях, че ножовете от високият клас, произвеждани от тях, се отличават с безкомпромисно качество.
Не след дълго избрах Super Edge 3. Нямах търпение да отворя кутията. Първото впечатление, от момента, в който се докоснах до ноже бе удобството на дръжката – още щом я хванах ножът сякаш се сля с ръката ми. Изключително удобна и изработена от Kraton® с нужната накатка против приплъзване. Ергономичността му направо ме порази. И сякаш инстинктивно палецът ми се нагласи върху насечката в края на острието в позиция готов за работа. Самото острие на Super Edge 3 отразява вниманието, отдадено дори на най дребните детайли (имайте в предвид, че аз обръщам доста внимание на тях).
Явно дизайнерите му знаеха за какво ще се ползва ножа. Гарантирам ви че 13-сантиметровото острие от висококачествена ATS 34 стомана, (дебела 4,7 мм),  закалена чрез „Vac & Ice“ технология, до HRC 60 ще одере и най-старото и дебелокожо прасе на този свят.  Ето малко характеристики за стоманите използвани от Linder, като обърнете внимание на стоманата използвана за него:

Лично аз си падам по High – tech продуктите с лека нотка на носталгия към естествените материали. Мога спокойно да заявя, че този нож напълно отговаря на изискванията ми. Удобната кания от естествена кожа плътно прихваща острието и част от дръжката и е изключено ножът да изпадне някъде, но за всеки случай дизайнерите са помислили за този евентуален проблем. В дръжката има направен отвор, през който има възможност да се прекара каишка или връзка за обезопасяване. Така направих и аз. Гордо го препасах на кръста, а той се преобрази в онзи сигурен партньор в лова, в прехода в планината, на който може да се разчита в момента, в който е необходим.

А сега, когато сядам на масата с приятел, и започне спора чий нож държи повече ряз, кой може да нареже сухото мезе на по тънки парчета  победител не излъчваме. Всеки преценява от собствената си гледна точка.
Ето я и моята: Linder Super Edge 3.

Post to Twitter

Екипировката, от която се нуждаем в планината – начало

Всяка сутрин, събуждайки се за работа, отпивайки от кафето на терасата, поглеждам към Пирин, се сещам за думите на онази песен, пята от мен преди години в детската градина:
„Високи, сини планини, реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –  това е моята родина!
…………………………………………………………………………….
Когато гледам планините и слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина аз чувам моята родина.”
В тези думи Младен Исаев сякаш е намерил най – простото, и най – правдоподобно описание на страната ни. Да, България е една прекрасна страна, която не е лишена от нито една природна забележителност – планини, спиращи ветровете и омайващи ни с техните висоти, плодородни поля, способно да дават повече реколта, от колкото е необходимо за да бъде изхранено и без това намаляващото ни население (защо внасяме от вън е друг въпрос, който определено не е тема на нашият блог, но си заслужава да се замислим…), море, което колкото и да замърсяваме, пак привлича огромно количество чуждестранни туристи. Четири сезона, всеки един от тях даряващ ни със собствената си красота, позволяващи ни да се спуснем в снега върху ските или да се настаним под чадъра на плажа. Едно райско кътче, което голяма част от нас са позабравили в забързаното си злободневно ежедневие.
Но с описанието на страната ни – до тук. Всичките имаме възможност да се насладим на природата и забележителностите в България. Единственото, което ни е необходимо, е свободно време и малко заделени средства за екипировка и нощувки.
Засягайки темата за екипировката, съм длъжен да споделя с Вас, че ще обърна внимание предимно на основните неща, от които се нуждаем, и какво трябва да имаме в предвид, когато се насочваме към конкретен продукт.

Последователно, в 7 блога ще се опитаме да обърнем внимание на основните артикули и аксесоари, които задължително трябва да склюючим в списъка с необходимите неща, отправяйки се на разходка или по – дълъг преход в планината.

Като начало се спираме върху може би най – важното нещо – обувките.

Post to Twitter

Екипировката, от която се нуждаем в планината – обувки

Обувки – основната, и може би най – важната част от нашата екипировка. Когато сме на преход, е много важно краката ни да бъдат разположени в удобна и практичка обувка, на която можем да разчитаме. Изкачвайки се на височини от над 2 000 метра, основният градивен материал на пътеката са камъни. Камъни, които са способни да унищожат и най – висококачествената маратонка в рамките на няколко часа. А когато ходим в продължение на часове, е много важно обувката да бъде „цяла”, и да позволява крака ни да се чувства достатъчно удобно в нея.
При избора на обувки, трябва да обърнем внимание на:

-    Материалите от които е направена обувката – за предпочитане са материали като кордура, кевлар и кожа. Бих отдал предпочитанията си на изкуствените материали, поради факта, че позволяват да се намали теглото на обувката, без да се губят качествата на естествената кожа. Тук трябва да вмъкна, че е повече от задължително обувката да има дишащ водонепромокаем слой Горе – Текс, Евент, Симпатекс или някакъв друг тип мембрана – никой от нас предполагам няма желание след няколко часа ходене краката му да са плувнали във вода след дъжд, което не е невъзможно да се случи, имайки в предвид бързата смяна на атмосферните условия високо в планината.

-    Задължително е да има твърда външна обвивка на подметката. Производителите използват Vibram или подобни материали собствена разработка, които повишават твърдостта и издръжливостта на външната част на подметката, като по този начин се забавя изхабяването и се повишава сцеплението с терена, върху който стъпваме. Лично предпочитам обувката, която ползвам да има продължение на обвивката – борд –  онази „гумена” част пред пръстите и около стъпалото, която прави обувката да изглежда малко странно. Предназначението на борда е да предпазва страничната част на ходилото и пръстите от контакт с твърди предмети – корени, сухи съчки и камъни, които със сигурност ще се изпречат на пътя ни в планината.

-    Междинен слой – тук той варира от много мек до твърд, в зависимост от предназначението на обувката. Обувките за леки преходи в ниските части на планината и в гората, както и по- голямата част от ловните, са с мек междинен слой, поемащ вибрациите при ходене. Обувките за планински туризъм се нуждаят от по-твърд междинен слой, поради причината, че трябва да поеме тежестта на нашето тяло, увеличено с всичко онова, което носим със себе си в раницата. Ако този слой е много твърд, ходенето ще бъде неудобно, ако пък прекалено мек – поради увеличената тежест ще усетим неравностите в терена, върху който ходим . Обувките, предназначени за зимен планински туризъм имат твърд междинен слой, който е като „продължение” на ходилото. Целта е да не се загуби и минимална част от сцеплението с снега, или да се монтират на самите обувки котки, с които да се продължи прехода върху заледен терен. Голяма част от омекотяването при стъпването тук се извършва от снега или вибрациите на котките. Естествено, това не означава, че закупувайки подобни обувки, трябва да търсим „каменна” твърдост в междинният слой. Все пак той е предназначен да обира част от натоварването и вибрациите, получаващи се в следствие на физическото ни движение.

-    Стелка – това е онази част от обувката, която има за задача да направи ходенето ни максимално комфортно. Голяма част от съвременните обувки са със стелки, които придобиват формата на стъпалото, което увеличава комфорта при разходката или прехода. Трябва да имаме в предвид, че стелката трябва да бъде „вентилирана”, за да позволи на стъпалото да „диша”, и че тя трябва да е в „позволяваща” ходенето кондиция. Препоръчително е стелката да бъде сменяна веднъж годишно, ако използваме обувките си често.

Най – общо това са основните характеристики, които трябва да имаме в предвид, когато избираме нашите туристически обувки.

В следващата тема ще обърнем внимание на раницата – задължителна част от нашата екипировка, когато излизаме за по – дълго време в планината и/или гората.

Post to Twitter

Екипировката, от която се нуждаем в планината – раница

Раницата е мястото, където съхраняваме всичко онова, което сме взели с нас по време на прехода. Изборът на раница трябва да започне от тук – времето, което ще прекараме в планината. Ако излизаме за няколко часа, или един ден, не е необходимо са нас да носим кой знае колко допълнителна екипировка, ето защо би трябвало да предпочетем раница с по-  малък обем. Но ако отиваме на преход с нощувка, или няколко нощувки, и трябва да си носим храна, вода, дрехи, палатка и т.н., трябва да се насочим към раница със значително по – голям обем. А и трябва да имаме в предвид, че голямата раница винаги може да събере и по – малко от необходимото, но в по-малката – не.
Удобството на раницата е основният фактор, който трябва да вземем в предвид, когато решим да закупим такава. Удобната раница ще направи прехода ни по – приятен.  Удобството зависи от:
-    Посредством кръстният колан тежестта на раницата се разпределя между раменете и таза. По този начин успяваме да издържим по – дълго време на тежестта на екипировката, която носим, тъй като съсредоточаването на тежестта посредством възможностите на коланите за корекция на дължината и разположението на раницата върху гърба ни  можем да прехвърлим по – голямата част от натоварването върху тазобедрената кост, като по този начин основната част от тежестта се поема от краката. Самият колан при по – обемните раници е подплатен. Колкото по – голяма част от колана заема подплатата, толкова по – удобна за носене е раницата.
-    Конструкцията на раницата е от съществено значение. Съвременните раници имат конструкция от дуралуминиеви/карбонови шини, укрепващи кори и  др. подобни материали. Целта на тази конструкция е да стабилизира раницата на гърба ни, като не позволява да се мърда при преход, а да стои застопорена. Това е много важно както за  запазване на равновесието при преход, така и за удобството при ходене.
-    Материалите, от които е изработена раницата, са от съществено значение, от тях зависи теглото и здравината й. Съвременните раници се произвеждат от синтетични и изкуствени материали. Производителите наблягат на кордура, кевлар и други подобни синтетични материали. Чрез тях освен здравина и ниско тегло сепозстига и висока износоустойчивост на раниците.
-    Раменни колани – широките, подплатени раменни колани ни позволяват да носим пълна раница, при това удобно. Удобството в случая е най – важният фактор, който трябва да имаме в предвид.
-   Обем на раницата – тук вече изборът опира до това, къде ще използваме раницата, и колко време ще прекараме с нея. За кратки преходи за предпочитане е раницата да е оптимално малка – по този начин намаляваме допълнителното тегло, което носим с нас. Но когато отиваме високо в планината, и ще прекараме там повече от два дни, като носим с нас палатка, шалте, храна, дрехи за сухо и мокро време – определено ни трябва обемна раница, която да има възможност да приеме максимално количество провизии и екипировка. Все пак трябва да имаме в предвид, че голямата раница винаги може да събере и по – малко екипировка, провизии и оборудване.
При избора на раницата, освен вътрешният и обем, трябва да обърнем внимание на начина, по който можем да достигнем до него, външните връзки, които са направени за прикрепване на палатката, шалтето, спалният чувал, външните джобове, в които ще държим нещата, до които във всеки един момент трябва да имаме достъп, както и броя отделения в раницата, в които ще съхраняваме различни неща.

В следващата тема обръщаме внимание на палатката, онази част от екипировката, с която можем да останем извън хижата, под открито небе, на мястото, което сме харесали за къпингуване.

Раницата е мястото, където съхраняваме всичко онова, което сме взели с нас по време на прехода. Изборът на раница трябва да започне от тук – времето, което ще прекараме в планината. Ако излизаме за няколко часа, или един ден, не е необходимо са нас да носим кой знае колко допълнителна екипировка, ето защо би трябвало да предпочетем раница с по- малък обем. Но ако отиваме на преход с нощувка, или няколко нощувки, и трябва да си носим храна, вода, дрехи, палатка и т.н., трябва да се насочим към раница със значително по – голям обем. А и трябва да имаме в предвид, че голямата раница винаги може да събере и по – малко от необходимото, но в по-малката – не.

Удобството на раницата е основният фактор, който трябва да вземем в предвид, когато решим да закупим такава. Удобната раница ще направи прехода ни по – приятен. Удобството зависи от:

- Посредством кръстният колан тежестта на раницата се разпределя между раменете и таза. По този начин успяваме да издържим по – дълго време на тежестта на екипировката, която носим, тъй като съсредоточаването на тежестта посредством възможностите на коланите за корекция на дължината и разположението на раницата върху гърба ни можем да прехвърлим по – голямата част от натоварването върху тазобедрената кост, като по този начин основната част от тежестта се поема от краката. Самият колан при по – обемните раници е подплатен. Колкото по – голяма част от колана заема подплатата, толкова по – удобна за носене е раницата.

- Конструкцията на раницата е от съществено значение. Съвременните раници имат конструкция от дуралуминиеви/карбонови шини, укрепващи кори и др. подобни материали. Целта на тази конструкция е да стабилизира раницата на гърба ни, като не позволява да се мърда при преход, а да стои застопорена. Това е много важно както за запазване на равновесието при преход, така и за удобството при ходене.

- Материалите, от които е изработена раницата, са от съществено значение, от тях зависи теглото и здравината й. Съвременните раници се произвеждат от синтетични и изкуствени материали. Производителите наблягат на кордура, кевлар и други подобни синтетични материали. Чрез тях освен здравина и ниско тегло сепозстига и висока износоустойчивост на раниците.

- Раменни колани – широките, подплатени раменни колани ни позволяват да носим пълна раница, при това удобно. Удобството в случая е най – важният фактор, който трябва да имаме в предвид.

- Обем на раницата – тук вече изборът опира до това, къде ще използваме раницата, и колко време ще прекараме с нея. За кратки преходи за предпочитане е раницата да е оптимално малка – по този начин намаляваме допълнителното тегло, което носим с нас. Но когато отиваме високо в планината, и ще прекараме там повече от два дни, като носим с нас палатка, шалте, храна, дрехи за сухо и мокро време – определено ни трябва обемна раница, която да има възможност да приеме максимално количество провизии и екипировка. Все пак трябва да имаме в предвид, че голямата раница винаги може да събере и по – малко екипировка, провизии и оборудване.

При избора на раницата, освен вътрешният и обем, трябва да обърнем внимание на начина, по който можем да достигнем до него, външните връзки, които са направени за прикрепване на палатката, шалтето, спалният чувал, външните джобове, в които ще държим нещата, до които във всеки един момент трябва да имаме достъп, както и броя отделения в раницата, в които ще съхраняваме различни неща.

Post to Twitter

Екипировката, от която се нуждаем в планината – палатка

Палатката е необходима за онези от нас, които желаят да пренощуват на място, различно от хижата. Основните неща, които трябва да имаме в предвид, когато избираме нашата палатка са следните:
-    Обем – личен избор за всеки един от нас, съобразен с начина на употреба на палатката. Онези от нас, които пътуват до езеро, язовир, поляна в планината с личният си автомобил и организират лагера си в близост до превозното средство, не са ограничени от обема на раницата. Но когато правим планински преход за няколко дни, и ни се налага да спим в палатката под открито небе – тогава не ни е необходима обемна палатка, поради факта, че обема има основно значение за допълнителното тегло, което носим с нас.
-   Тегло на палатката – основният момент при избора. Голяма част от нас знаят, че всеки грам допълнително тегло по време на преход е от съществено значение. Палатките, предназначени за 2ма души, обикновено тежат около 3 кг. Има и доста по леки, но за постигане на ниско тегло, обикновено се пести пространство и качествени материали, или пък използваните за направата на палатката са високотехнологични, което обикновено означава значително по – скъпа палатка.
-    Пластове на палатката – тук определено имайте в предвид, че поради конструкцията си, еднопластовите (еднослойни) палатки задържат въздуха вътре, и почти винаги се образува конденз. Винаги имайте в предвид това, когато избирате палатка. Двупластовите (двуслойни), съставени от външен пласт, предпазващ ни от капризите на времето, и вътрешен, обикновено мрежест, изолиращ, са конструирани така, че този конденз да бъде отведен извън спалното помещение.
-    Сезон на употреба – тук въпроса на избор опира до това, в кой сезон активно ще я ползваме палатката. Ако предпочитаме пролетно – летният сезон, определено една 3сезонна палатка ще бъде нашият избор, но ако желаем зимата да отидем в планината, на дълъг преход, или участваме в алпийски експедиции, определено ни трябва палатка, конструирана за много сняг и отрицателни температури.
-    Техническите характеристики на палатката – тук трябва да обърнем внимание на водопропускливостта на горният слой на палатката и нейното дъно, на паропропускливостта на вътрешният слой. Колкото по – висока е паропропускливостта и колкото по – големи са възможностите за изолация от водата на дъното и външният слой, толкова по – добре. Но трябва да имаме в предвид, че тези фактори са пряко свързани с теглото. Така че в въпрос на личен избор и познаване на терена, където ще бъдем съобразяването с тези технически характеристики.

За да се настаним на топло и удобно в палатката, трябва задължително да носим с нас и спален чувал и шалте. На тях обръщаме внимание в следващата тема.

Post to Twitter

Екипировката, от която се нуждаем в планината – спален чувал и шалте

За да успеем се стоплим през прохладните, дори студени нощи в планината, освен изолацията, която предлага палатката, трябва да бъдем с подходящият спален чувал.  При изборът му трябва да имаме в предвид, че:

-    Сезона, в който ще бъдем в планината определя вида на спалният чувал. Всичките производители на спални чували предлагат спецификация, в която е описана минималната и максималната температура, в която е възможно да ползваме спалният чувал, както и комфортната температурна зона на чувала.

-    Вида туризъм, за който ще го ползваме има значение за типа на чувала, който избираме. Ако летен, пролетен и есенен туризъм, необходим ни е обикновен синтетичен спален чувал, който е съобразен с температурният диапазон на сезона. Но ако сме се насочили към зимен и алпийски туризъм, трябва да знаем, че по – добра изолация от минусовите температури от чувала, пълен с гъши пух на – дали ще открием.

-    Теглото на чувала е също от значение, когато освен него на гърба си носим един куп други принадлежности. Все пак тук сме ограничени и от вида на чувала – при изборът му първо трябва да се съобразим с комфортната температурна зона, и едва след това да обърнем внимание на теглото.

Шалте – или онази част от екипировката, която ни позволява да изолираме тялото си, завито в спалният чувал от студената земна повърхност, когато сме в палатката. Шалтетата в днешно време се произвеждат от полифоам, който има много добри изолационни свойства, които се постигат при доста ниско тегло. Естествено, за по-  капризните от нас пазара предлага и продукти, пълнещи се с въздух, изолиращи не само от температурата, но и от неравностите на терена, върху който сме поставили палатката.

След като обърнахме внимание на обувките, раницата, палатката, и удобствата и топлината на шалтето и спалният чувал, е време да се съсредоточим и върху облеклото.

Post to Twitter