Първата тема, с която започнахме нашият блог, бе кратко въведение в стрелбата с лък, и предоставяне на съкратена информация за параметрите на лъка и какво представляват те. От тогава до днес, забелязвам интересно поведение на начинаещите стрелци, породено от желанието да притежават „най – бързият лък“. Но дали скоростта е всичко?

Самият аз притежавам 4 лъка, 3 от които компаунд и един традиционен. Водейки се от желанието ми да имам колкото се може по – висока начална скорост на стрелата и колкото се може по – голяма пробивна сила на лъка, се насочих към бързи и силни модели в далечната 2008 г., няколко месеца след безуспешните опити да вкарам стрелата в правият път с първият ми лък (което така и не постигнах до ден днешен).

Имах 3 основни изходни точки – максимално бърз лък, ограничен ресурс, максимална сила на опън. След 2 месеца чудене, консултиране с колеги, приятели и съфорумци от форумите в страната и чужбина, се спрях на притежаваният от мен Diamond Marquis, пренебрегвайки високоскоростните лекове (които не са чак толкова по – бързи), запазвайки силата и увеличавайки бюджета.

Какво спечелих – може би най – тихият, най – малко вибриращият и изключително лесен за овладяване лък. Какво загубих – малко скорост. Е, рамената бяха малко силни за опъна, който очаквах (но… за това има „шестограми” ), както и и нещата не се случиха такива, каквито ги виждах (взимаш лъка и десетките на мишената са ти в кърпа вързани).

След повече от 2 години стрелба с него, сега, поради технологични проблеми (спукване на долното рамо) се оборудвах с поддържащ лък, до момента, в който получа гаранционната замяна на дефектиралата част – Diamond Razor The Edge, чието ревю ще бъде публикувано в блога в най – скоро време.

Притежавайки два компаунда, сравнявайки единият с другият, ползвайки преимуществата и недостатъците на всеки един от тях, успях да установя, че жертвата за скоростта определено си е заслужавала. И в ден днешен ако трябваше пак да избирам, не бих се спрял не нещо кой – знае колко по – различно. Защо ли? Ще споделя с Вас:

-    Липсата на вибрации при Diamond Marquis са нещо, което всеки, докоснал се до него установява;
-    Скоростта с която той придвижва стрелата е предостатъчна, за да си позволя да стрелям в рамките на 4-те пина на мерника от 20 до 50 метра;
-    Звука от изстрела: тук ще използвам цитат на мой близък приятел „След като стрелях с твоя лък, имам чувството че моят гърми като топ”;

След докосването ми до новата „играчка” обаче разбрах неща, които никога преди това  не бях имал в предвид, и се замислих върху въпроса „за какво в същност съм платил” когато съм закупил Marquis – а, и то на 2 пъти по – висока цена!!! Установявам, че:
-    размерите на Diamond Razor The Edge са толкова компактни, самият лък е толкова удобен за носене и дори имам чувството, че мога да го нося навсякде с мен;
-    скоростта не е толкова различна – стрелям със стрели със същото тегло, и не мога да открият разлика нито по начина, по който стрелата достига до мишената, нито в силата, с която тя се забива;
-    мекият опън и тук е наличен, освен това имам възможност да си играя със силата на опън в диапазон от 30 паунда;
-    нещо, което при Marquis отсъства – мога да си коригирам дължината на опън в доста голям диапазон (от 19 до 29 инча, и то през пооловин инч);
-    вибрациите са определено повече;
-    това с топа го разбрах, след 10 изстрела, като през това време се чудех къде не съм стегнал болта както трябва!

Ако сега трябваше да избирам лък, бих се спрял отново на Diamond, единствено и само защото съм адски доволен от гаранционното обслужване на производителя, както и на качествените продукти, които произвеждат. И изборът ми щеше да е не друг, а Diamond Black Ice, поради простата причина, че получавам компакността и възможността да коригирам дължината на опън, без да се лишавам от липсата на вибрации, високата скорост и тихата работа на Diamond Marquis.