Ловна стрела в полет

Съставни компоненти на стрелата

Определяне дължината на стрелата

Статията е написана от Костадин Димитров

Автор на статията: Костадин Димитров

Параметри:
Разстояние между раменете:  31  инча
База: 7 инча
Ексцентрична система: 1 ексцентрик
Начална скорост: 340 fps
Дължина на опън: 25-30 инча
Сила на опън: 50-60, 60-70 паунда

Причините, поради които се спрях на точно този лък са следните:

- Началната скорост на изстрела е доста висока за едноексцентричен лък, което автоматично го правеше един от най – бързите лъкове на пазара;
- 7 инчовия брейс  позволява определени компромиси с техниката на стрелба и не наказва критично грешките;
- Сингъл кам системата е притежава значителни (според мен) предимства – мек опън, лесна настройка и поддръжка, дори и след началното разтягане и отпускане на тетивата.
- Дизайн – Личното ми мнение е, че този лък е един от най-красивите, произвеждани някога.
- Съотношение цена/производителност – практичното ми мнение е, че не е необходимо да закупиш топ модела на топ производитела в дадена година, струващ 200 + лева в повече, и реализиращ от 5 до 10 fps в повече.
- Качество – Bear Archery се славят като едни от най – надеждните и сигурни производители, освен това предлаганите от тях лъкове са с доживотна гаранция (което означава, че при правилна експлоатация и проявен дефект, дефектиралата част от устройството на лъка се заменя гаранционно от производителя в оторизиран сервиз. За целта лъкът трябва да е закупен от търговец, предоставящ гаранционно обслужване, какъвто е и електронният магазин Аутдоор Актив БГ)

С получаването на пратката в мен затрептя сърцето на 10 годишен хлапак, очакващ новата си играчка. Bear Attack беше опакован в солиден картонен бокс със всички щемпели, обозначения и кодове по него, и застраховка на доставеното оборудване. Отворих кашона и първото нещо, на което обърнах внимание бяха документите – експлоатационни книжки, инструкции за безопасност и използване, гаранционна карта, както и редица рекламни материали, като разбира се шапката с лого Bear. След прочитане на всичките тези документи и попълването на данните в гарационната карта, извадих лъка. Вече държах в ръцете си желаният от мен Bear. Първото усещане – бях очарован от баланса и от качеството на финиша в разцветка Realtree HD. Мигновенно усетих удобната вложка за ръката, която пасна сякаш бе създадена за дланта ми, като чувството на удобен и сигурен хват ме изпълни със задоволство. Материалът, от който вложката е направена, е мек и устойчив на влага. След това продължих огледа – детайл по детайл. Габаритите му – 31 инча разстояние между раменете, създаваха впечатление за удобен за пренос и маневрен лък. След няколко минутно разглеждане на всеки инч от лъка, пристъпих към комплектоването. С мой колега монтирахме нок и пийп на тетивата, след което монтирах подпората и мерника.

Готов с комплектоването, поставих стрела на тетивата и опънах лъка, и в този момент настъпи първото ми объркване. В манията си да гоня мощ и скорост си бях поръчал лък със сила на опън от 70, който се оказа над моите физически възможности. Опънах лъка, но начина, по който това се случи определено не ми допадна – не го чувствах комфортен на тази сила. Взех имбусния ключ, грижливо и предвидливо пратен с документите на лъка от производителя и отхлабих рамената  посредством 3 завъртания на 60 паунда. Сега вече безпроблемно го опънах и потвърдих мекия му опън донякъде защото на около 80% от пълната дължина на опън се усеща втори връх. Не се учудих  – при рекламата на тази скорост очаквах лъкът да е доста по агресивен.

Пуснах стрела по използваната от мен мишена Outdoor Arrow Stop и почти подскочих от удоволствие когато тя се заби в щита – при контакта мишената се подмести почти една педя. Това ми се случваше за първи път. Усетих реално мощта на „Мечката”. Предишния ми лък Browning Illusion дори не го заклащаше. Проникването на стрелата изстреляна от Bear Attack беше по цялата дължина на мишената, а това говореше само за едно: висока скорост на стрелата и много кинетична енергия. Останах доволен. Направих финни настройки на подпората с пейпър тунинг, прострелях мерника през 5 м /изборът ми на мерник беше такъв че да мога максимално ефективно и удобно удобно да ползвам за 3D състезиния, които Клубът на ловците с лък организира/.

Бях удовлетворен от своя избор, освен в едно – не прецених добре силата на опън, при която ще се чувствам комфортно, мислех, че няма да е проблем да издърпвам 70 паунда, и това, както в последствие разбрах, ми изигра лоша шега. В крайна сметка лъкът се взима заради удоволствието от стрелбата, и един по слаб на пън лък би ми доставил далеч повече удоволствие. Разбира се, Bear Attack можеше да бъде свален на 60 паунда, посредством разхлабване на болтовете на рамената, но както писахме в първата тема за стрелба с лък в блога, лъкът е най – ефективен когато е близко до максимума на потенциала си.

След тези приключения, реших да се сдобия с нов, 60 паундов лък. Но какъв ще бъде той – ще разберете, след като пристигнат моделите за 2011 г.

Предимства:
-    Лесна за поддръжка едноексцентрична система;
-    Висока начална скорост на стрелата;
-    7 инча брейс, „прощаващ“ грешките на стрелеца;
-    Възможност за промяна на дължината на опън без нужда от преса, а само със замяна на модул;
-    Ниски нива на шум и липса на вибрации при изстрел;
-    Високо качество на изработка.

Недостатъци:
-    Агресивен опън с плато вместо върхов пик при опъна;
-    Вторичен пик преди letoff-а
-    Лъкът не позволява отпускане при пълен опън – в момент на отхлабване на мускулите веднага придърпва тетивата напред, и може да се произведе „случаен“ изстрел /аз вече имам пробита блиндирана врата с него/

В заключение мога да добавя – внимавайте, когато избирате лък – не се надценявайте. По – добре вземете по – лек на опън лък, но стреляйте за удоволствие и разтоварване, вместо да вземете компаунд или рикърв/дълъг лък, който ще превърне стрелбата в мъчение и силно натоварващ фитнес.

Избрах този лък като поддържащ такъв, поради възможностите които предоставя. Но преди да стигнем до тях, нека да обърнем внимание на параметрите:

Diamond Razor Edge

характеристики:
Система – 2 ексцентрика
Разстояние между рамената – 31 инча
База – 7 инча
IBO скорост: 308 FPS (при 29 инча опън и 300 грейна стрела)
Сила на опън: 19-29 паунда, 40-60 паунда
Дължина на опън: 19-29 инча

Първи впечатления:
Когато лъка пристигна у дома, отворих пратката с огромно нетърпение. Лъка бе затворен в картонен пакет с дебели стени, които бяха допълнително изолирани с хартия, там където имаше празни пространства. Самият лък, традиционно за Diamond Archery бе в найлонов плик, допълнително запечатан. В пакета бяха поставени мерник, подпора, пийп, колчан за монтаж на лъка. Тези артикули ги оставих за по – нататък, тъй като имах налични такива от Diamond Marquis, които щях да ползвам, до момента, в който другият лък бъде въведен отново в експлоатация.

Бях много приятно зарадван от факта, че тялото и рамената на The Edge са покрити със същият invelved финиш, който Diamond, по – скоро Bowtech използват за лъковете си – усещането при допир е сякаш до „гума“.Това до някъде намалява шума и вибрациите при стрелба, от друга – минимизира звука от допир с твърд предмет.

Лъкът бе настроен на максималната си сила – 60 паунда, а дължината на опън – на 24 инча. Това  бе първото нещо което ме разочарова -Diamond Archery твърдят, че лъка пристига настроен на 27 инча, когато се предлага с по – силните рамена. Но все пак, като имаме в предвид, че настройката тук може да бъде направена посредством лимбус и без необходимостта от преса, мисля, че този факт е „пренебрежим“ негативен момент.

Настойка и стрелба:

Заех се да монтирам подпората и мерника, които използвах  на старият лък. Монтажа не отне много време, и пристъпих към следващият момент – поставянето на пийп. Намалих силата на рамената посредством 7 завъртания на раменните болтове (по данни от Даймънд 1 пълно завъртане намалява силата с 2.33 паунда, и е недопустимо броят на завъртанията да бъде повече от 11) и притиснах раменете на пресата. Преброих 22 нишки в тетивата, разделих ги в 2 групи по 11 броя, и поставих пийпа между тях. Тук бе и второто ми разочарование – на предишният лък цветовете на тетивата бяха 2, и разделянето им беше просто и лесно. Но все пак, трябва да имаме в предвид, че говорим за бюджетно решение, което определено по никакъв начин не заслужава това си наименование, както ще разберете по-нататък в настоящето ревю.

След отпускането на рамената, и обратното им натягане, подбрах най – удобното за мен положение на пийпа, и го застопорих там. Следващата стъпка бе настройката на дължината на опън, монтирането на лууп, и прострелка.

Удоволствие е да работиш върху лък, позволяващ такива голями корекции за дължината на опън. Настройвайки го посредством развинтването на 2 болта на ексцентрик, осъзнах, че покупката на Diamond Razor Edge е много подходяща когато търсим лък, с който може да стреля не само собственика му, но и негови приятели, гости, приятелка/съпруга, както и по – голям юноша. Все пак този лък се продава като „юношески“ модел, но тъй като самият аз стрелям достатъчно удобно с 60 паунда, не мисля, че е правилно позициониран. На този продукт на Diamond Archery, всичките корекции на дължината с „модулите“ на лъка не намаляват или увеличават силата на опън. Тя е точно толкова, на колкото са настроени рамената. Прекрасно, нали?

Минах на прострелването. Подготвих нещата за пейпър тунунга, и застанах пред „рамката“ с хартия. След 5 изстрела стрелата все още бе далеч от т. нар. белег от куршум в хартията. При тази настройка забелязах, че стрелата е прекалено близо до тялото при максимално близо до правилното попадение, след което веднага обърнах внимание върху правилнта „стойка“ на стрелата и начина, по който е поставена в „гнездото“.

Малки корекции на подпората в ляво и пробвах отново. Продължих с корекция на нока. След 2 изстрела, стрелата мина през хартията, оставяйки след себе си очакваният „булет хол“.

Следващата стъпка бе прострелване на мерника. С малки корекции по мерника, стрелите се забиваха там, където трябва.

Нямах под ръка скоростомер, с който да измеря скоростта на стрелата, но забелязах, че с настройки от 60 паунда и 28 инча опън, стрелите не проникват кой – знае колко по – малко в мишената, в сравнение с притежаваният от мен Diamond Marquis. Бях впечатлен от скоростта, с който този лък изстрелва стрелата, при положение, че когато получаваш „юношески лък“, очакваш компромиси. Е, по отношение на точността, външният вид и скоростта, тоз лък определено не трябва да носи това название.

След няколко изстрела забелязах, че по кабелите се образува леко „разнищване“ и се заех да проверя за причината. След обстоен преглед и няколко изстрела, установих, че това се дължи на обезшумителите на тетивата.  Реших да ги махна, за да не продължи по – нататъшното „рушене“ на кабелите.

В резултат на махането на обезшумителите, лъкът определено увеличи шума и вибрациите след изстрел. В тази връзка допълнително реших да поръчам един стопер за тетивата. Имайте в предвид, че ако поръчвате такъв, трябва да вземете модел, който се монтира в монтажа на стабилизатора, тъй като на гърба на тялото отсъства резба за монтиране на стопер.

Деня, следващ настройването, застанах на 20 метра от мишената, и се заех с фактическата стрелба. Според мен лъкът се усеща най – добре в първите 2 серии, тъй като натоварването тогава е по – слабо, и стрелецът е „изолиран“ от мисли, свързани с групата и правилната стойка.

Опъна на тоози лък определено е доста мек, въпреки че сравнявайки го с настоящият такъв се чувства малко по – рязък при опън. Може би защото двуексцентричната система реагира по по-различен начин при опън, може би защото прекалено съм привикнал с лъка, който вече повече от 2 години използвам, но определено поведението бе  по – агресивно.

Вибрациите са осезаеми без вибропоемателите на тетивата и без стабилизатор – определено трябва лъка да има балансьор и стопър – тетивата играят доста след изстрела, като от време на време усещам докосването им до предмишницата.

Точност – до колкото тази характеристика е функция на стрелец и лък, мога да заявя единствено, че не усещам разлика с предишният си лък, когато целя мишената. Някои мои колеги предпочитат лък с по – голямо разстояние в раменете, поради по – ограниченото влияние на опъна върху прицелването, и по – стабилното поведение на лъка при пълен опън. Но мисля, че начина, по който се отварят ексцентриците при опън, тук се осигурява допълнителна стабилност.

Заключение

Предимства:

- Изключителна комбинация от цена и ефективност;

- Възможност за голям диапазан за настройка на силата и дължината на опън;

- Висока начална сокорост на изстрела;

- Качествено изпълнение, типично за Diamond и Bowtech;

- Тетива и кабели от BCY 452X;

- Лек и компактен.

Недостатъци:

- Липса на резба на гърба на тялото за монтиране на стопер за тетивата;

- Обезшумителите на тетивата удрят кабелите, което ги руши.

Ако трябва да бъда обективен, този лък определено има нужда от някои допълнения. Мерникът, който идва в комплекта определено не е най – доброто решение, дори бюджетно. Задължителен е и STS, за да балансира поведението на тетивата и ограничи шума при изстрел. Но за цената която се предлага, като към това прибавим широкият диапазон от възможни настройки и високата начална скорост на изстрела, Diamond Razor Edge е опрелено лък, който трябва да притажаваме, ако желаем да стреляме с високоефективен продукт на допустима цена.

Всеки път, когато натиснете една пружина я принуждавате да съхранява енергия. Ако вземете една пружина и я натиснете, то вие я принуждавате да акумулира енергия. Ако отпуснете натиска, то енергията ще се отправи в обратна посока и ще предаде акомулираната вече енергия. Така работят и рамената на лъка. Те са просто пружини. При съвременните лъкове с ексцентрици/камове/, кращата на рамената не се сгъват назад към стрелецът само от тетивата, както е в традиционните лъкове и тези без ексцентрици, а при тях тетивата  в комбинация с въжетата са тези които вършат това.

Ексцентриците при сложния лък са просто една система от лостове, която ви дава механично предимство когато съхранявате енергията на рамената на лъка при цикъла на опъването му.

Системата на ексцентриците е създадена от тетива, един или два ексцентрика и един или два кабела. При лъковете с проста система от два ексцентрика единия край на единия от кабелите е закачен за ексцентрика, а другия за оста на противоположното рамо и съответно в обратната посока за другия ексцентрик. Когато опъвате тетивата, вие завъртате ексцентриците /камовете/ около оста им и съответно изтегляте въжето нагоре, което пък изтегля рамената едно към друго. При лъкове с два ексцентрика двете въжета работят заедно.
При лъковете с един кам имаме само едно въже, което изтегля и двете рамена едно към друго. Когато изтеглите тетивата, камът се завърта и върши едновременно две неща. Позволява на тетивата да се изтегли към стрелеца и в същото време завърта въжето така, че то да изтегли и двете рамена на лъка. Резултатът е същият. Рамената се напрягат и лъкът акомулира енергия.
Профилът на кама определя нивото на трудноста на опъна и колко енергия ще акомулира лъка. Инжинерите конструират камовете така, че да получат това което искат. Те могат да ги конструират да са бързи, като карат кривата на силата на опъна бързо да се повиши още от самото начало на опъване на лъка като по този начин лъка  акомулира повече енергия или ги конструират с профил при който този процес ще е по плавен. При него кривата на силата на опъна се повишава по бавно и постепенно, като акомулираната енергия ще е по-малко.

КАК ВЪЗНИКВА ОТПУСКАНЕТО – LET OFF

Ексцентрика е удобен начин да се комбинират два лоста. Едното рамо тръгва от кабела до оста на рамото, а другото от оста до тетивата.
Образно казано имаме две различни сила движещи се към опорната точка – оста и обратно. В това може да се обедите, като гледате ексцентрика когато лъка се опъва. Първоначално тетивата е по-близо до оста, а въжетата са по далеч от нея. Когато лъка се опъне, тетивата се отдалечава, а въжетата се приближават. Имаме момент на отхлабване – Let of когато въжетата са по-близо до осите на ексцентриците. В този момент тетивата е най-отдалечена. Това ви дава предимството в края на опъна да не опъвате силно за да удържите силата на лъка.

Повечето ловци, които ловуват от платформа на дърво, особено зимно време предпочитат по-меки за опъване лъкове, защото се стреля от по-близка дистанция и бързината на стрелата не е от такова голямо значение, както когато се ловува на земята и на по-големи дистанции.

ЗАЩО ЧУВСТВОТО ПРИ ПЪЛЕН ОПЪН Е РАЗЛИЧНО

Някои лъкове имат солидна „стена“ при пълно опъване на лъка, а други – по-мека. Това чувство се определя от профила на канала по който се движат въжетат в последната им част когато въжето е най-близо до оста. Ако каналът е прав и дълъг в тази му част, имаме здрава „стена“ и ексцентрика не може да се движи повече, въжето го
заключва. Друг начин да се получи твърда „стена“ е използването на твърдо прикрепен към кама болт, които опират в рамото в крайната точка на въртене и не допуска повече негово завъртане.
Ако е каналът е малко заоблен, то тогава можете да опънете тетивата още съвсем малко, тогава имаме мека стена.
Независимо как е постигнат ефекта на твърдата „стена“ тя има редица предимства защото определя еднакво опъване всеки път и еднакво пускане на стрелата.

Солидната „стена“ е за препоръчване, защото има редица предимства.

ЗАЩО НЯКОИ ЛЪКОВЕ СА ПО-БЪРЗИ

Най-използвания начин за измерване на началната скорост на стрелата е IBO speed метода. При него измерването се прави с лък 70#, дължина на опън 30 инча и тежина на стрелата 350 грейна, като тетивата не се отежнява с нищо. Бързите лъкове са тези които началната скорост на стрелата е над 320fps.

Скороста на стрелата се определя от следните три фактора: профила на камовете; базата – разстоянието от тетивата до гърба на ръкохватката в неопънато състояние на лъка и от ефективноста – КПД на лъка.

Профила на камовете: колкото повече енергия може да се акомулира чрез тях, толкова по-голяма е скороста и обратно, като и в двата случая пиковата сила на лъка остава една и съща. При еднакви по сила но различни по скорост лъкове, при бързият лък силата на опън се усеща така, че все едно се опъва по-силен лък.

Базата: колкото е по-малка, толкова по-голям е потенциала на лъка за по-висока скорост и обратно. При по малка база стрелата е по-дълго време закачена на тетивата по време на изстрела и по този начин приема повече кинетична енергия от лъка.

Ефективност: изразява се във възможноста на лъка да връща максимална част от акомулираната при опъването му енергия. При стрелбата, част от енергията се губи поради триене на въжетата в каналите на камовете, кабел гарда, има също и оставащата енергия в раменете след като стрелата излети от лъка. Тази енергия се изразява във вибрации и шум. При равни други условия, колкото е по ефективен лъка, толкова той е по-бърз. При равни условия ефективноста на лъка спада, когато се увеличи силата на опъна или се намали теглото на стрелата. Това е причината по-леката стрела да има по-малка пробивна сила в сравнение с по-тежката. По-леката стрела поема по-малко енергия в сравнение с по-тежката и това води до изтичане на голяма част на полезната енергия през лъка, което пък води до повече шум. Изстрела с по-лека стрела е по-шумен.

РАЗЛИЧНИТЕ СИСТЕМИ КАМОВЕ

Два кама: това е първата система използвана в тези лъкове, но тя  става проблемна, когато започват да се създават по-агресивни камове за повече скорост. Камовете стават много капризни откъм синхронизацията им. Минимална разлика в дължината на единия кабел води веднага до излизането им от синхрон и това се изразява в лош полет на стрелата, който не може да бъде оправен с друго освен с ново синхронизиране. И това требва да се проверява много често след всяка стрелба и съответно камовете да се синхронизират веднага. Това води до постоянно настройване на системата, което отнема много време и я прави непривлекателна.
Как чувствате лъка при опъването му и вида на стената, са в пряка връзка от системата камове на лъка.

Един кам: При тази система горното рамо е с кръгло колело, а долното с ексцентрик. Кръглото колело има за цел единствено да придвижва тетивата при опъване. Долния ексцентрик както казах по-горе върши две неща – задвижва силовия кабел опъващ рамената и подава тетивата назад като определя правото движение на белега на който се поставя стрелата. При тази система лъковете не са толкова чувствителни към дължината на кабела. Лекото му разтягане не е проблем защото тук имаме само един кам и лъка стреля нормално и в този случай.

Хибридна камова система: можете да гледате на нея като смесица от двете горни. Тази система върши същата работа като системата с един кам, защото горния кам е вързан за долния който е водещ. Така горният кам става подчинен кам. Тази система е по-малко чувствителна към разтягането на кабелите. Тя дава по-добра възможност за постигане на по-правот движение на белега на тетивата напред и назад, което е важно за правилното движение на стрелата.

Модифицирана хибридна система: някой наричат тази система binary. При нея горния и долния кам са огледално отражение един на друг. Вместо единия край на въжето на ексцентриците да е закачен на рамото, той е закачен на срещуположния ексцентрик. По този начин те работят заедно като при хибридната система. И тъй като и двата кама са напълно еднакви, много лесно се постига идеално право движение на белега на тетивата. Голямата разлика от хибридната система е, че тук няма водещ и подчинен кам. И тъй като са свързани заедно, те не могат да излязат от синхрон независимо, че някое от въжетата може да се разтегне повече от другото.

Изборът на лък е въпрос все пак на личен избор, но е добре когато сме изправени пред избор да имаме впредвид как работят различните системи и какво постигаме с тях.

Интересното в случая бе, че опъна ми бе удобен като усещане. Колкото и този, който ползвах до сега. Разлика не намирах, прсто изтеглих ръката малко по – напред, като позиционирах тялото си успоредно на нея.

Но резултатите бяха разочароващи. Групата ми се отвори по цялата мишена, тетивата се докосваше в дясната ръка, държаща лъка.Не можех да осигуря еднаквост при стрелбата, и нямах попадение, на което да се зарадвам. Върнах дължината на 28 инча, и резултата бе 1 стрела „тенологичен“ брак поради съприкосновение със следващата изстреляна.

Изводът ми, настоящи и бъдещи колеги, партньори,  клиенти – не компенсирайте от опъна за да постигнете по-висока начална скорост на изстрела. Стреляйте с дължината, която Ви пасва, тази, която отговаря на Вашите параметри. Точността е определяща, а с неправилно подбрана спрямо Вашите параметри дължина на опън резултатът е „липса на група“.

Самият аз притежавам 4 лъка, 3 от които компаунд и един традиционен. Водейки се от желанието ми да имам колкото се може по – висока начална скорост на стрелата и колкото се може по – голяма пробивна сила на лъка, се насочих към бързи и силни модели в далечната 2008 г., няколко месеца след безуспешните опити да вкарам стрелата в правият път с първият ми лък (което така и не постигнах до ден днешен).

Имах 3 основни изходни точки – максимално бърз лък, ограничен ресурс, максимална сила на опън. След 2 месеца чудене, консултиране с колеги, приятели и съфорумци от форумите в страната и чужбина, се спрях на притежаваният от мен Diamond Marquis, пренебрегвайки високоскоростните лекове (които не са чак толкова по – бързи), запазвайки силата и увеличавайки бюджета.

Какво спечелих – може би най – тихият, най – малко вибриращият и изключително лесен за овладяване лък. Какво загубих – малко скорост. Е, рамената бяха малко силни за опъна, който очаквах (но… за това има „шестограми” ), както и и нещата не се случиха такива, каквито ги виждах (взимаш лъка и десетките на мишената са ти в кърпа вързани).

След повече от 2 години стрелба с него, сега, поради технологични проблеми (спукване на долното рамо) се оборудвах с поддържащ лък, до момента, в който получа гаранционната замяна на дефектиралата част – Diamond Razor The Edge, чието ревю ще бъде публикувано в блога в най – скоро време.

Притежавайки два компаунда, сравнявайки единият с другият, ползвайки преимуществата и недостатъците на всеки един от тях, успях да установя, че жертвата за скоростта определено си е заслужавала. И в ден днешен ако трябваше пак да избирам, не бих се спрял не нещо кой – знае колко по – различно. Защо ли? Ще споделя с Вас:

-    Липсата на вибрации при Diamond Marquis са нещо, което всеки, докоснал се до него установява;
-    Скоростта с която той придвижва стрелата е предостатъчна, за да си позволя да стрелям в рамките на 4-те пина на мерника от 20 до 50 метра;
-    Звука от изстрела: тук ще използвам цитат на мой близък приятел „След като стрелях с твоя лък, имам чувството че моят гърми като топ”;

След докосването ми до новата „играчка” обаче разбрах неща, които никога преди това  не бях имал в предвид, и се замислих върху въпроса „за какво в същност съм платил” когато съм закупил Marquis – а, и то на 2 пъти по – висока цена!!! Установявам, че:
-    размерите на Diamond Razor The Edge са толкова компактни, самият лък е толкова удобен за носене и дори имам чувството, че мога да го нося навсякде с мен;
-    скоростта не е толкова различна – стрелям със стрели със същото тегло, и не мога да открият разлика нито по начина, по който стрелата достига до мишената, нито в силата, с която тя се забива;
-    мекият опън и тук е наличен, освен това имам възможност да си играя със силата на опън в диапазон от 30 паунда;
-    нещо, което при Marquis отсъства – мога да си коригирам дължината на опън в доста голям диапазон (от 19 до 29 инча, и то през пооловин инч);
-    вибрациите са определено повече;
-    това с топа го разбрах, след 10 изстрела, като през това време се чудех къде не съм стегнал болта както трябва!

Ако сега трябваше да избирам лък, бих се спрял отново на Diamond, единствено и само защото съм адски доволен от гаранционното обслужване на производителя, както и на качествените продукти, които произвеждат. И изборът ми щеше да е не друг, а Diamond Black Ice, поради простата причина, че получавам компакността и възможността да коригирам дължината на опън, без да се лишавам от липсата на вибрации, високата скорост и тихата работа на Diamond Marquis.